Той е журналист, преводач и писател. Автор и съавтор е на 5 книги на български и на публикации в сборници и медии в България, Германия, Австрия, Нидерландия, Белгия и други.
"Няколко медийни революции започват с анонса, че предишните медии отмират – печатното слово, вестниците, после радиото, после телевизията, но се оказва, че всичко това оцелява, просто медиите се диверсифицират. Кризата, през която минава нашата професия и медиите – такива, каквито ги познаваме, се дължи на интернет и в частност на бурното навлизане на социалните мрежи и на изкуствения интелект", обясни Андреев.
По думите му, с навлизането на социалните мрежи, "социалната пирамида изглежда се е обърнала". През хилядолетията мнозинството е било водено от елит – аристокрация, политици, учени, писатели, каза той.
"Тези мнозинства през хилядолетията са били безмълвни, а със социалните медии те получиха глас, огласиха се и лека-полека започнаха те да водят, според своя вкус и разбиране, политиците, в случая и медиите, които са длъжни да се подчиняват, защото такава е демокрацията, такава е и пазарната икономика", уточни Александър Андреев.
Той добави, че социалните мрежи не са медии, те са платформи за общуване.
"Фалшивите новини в социалните мрежи се разпространяват 10 пъти по-бързо от нормалните новини. На обществените медии им плащат, за да разпространяват истинските новини. Данъкоплатците плащат пари, за да информират обществените медии правилно и коректно", каза Александър Андреев.
По думите му, можем да се доберем до истината и до обективната информация като следваме няколко правила.
"Първо – да консумираме единствено такива медии, в чиято обективност, правдивост и достоверност сме убедени. Това все още са обществените медии, в по-голямата част от Европейския съюз. Утвърдените печатни издания като The Guardian, Le Figaro, да не ги изброявам. Медийната хигиена изисква да следиш медиите, от които се информираш, да засичаш източниците, включително и когато се информираш от социалните мрежи, можеш да провериш една предполагаема новина откъде произхожда", посочи Александър Андреев.
Още подробности за медийната среда в България можете да чуете в звуковия файл.

С концерт-матине "Ефектът на Моцарт” оркестър "Mitonissimo” открива новия си сезон. На 26 октомври, от 11.00 часа, във Военния клуб в София, посетителите могат да се насладят на богатата програма от шедьоври на Моцарт. В концерта на оркестър Mitonissimo (носител на приза „Бранд на годината“) и с участието на девет солисти – певци и инструменталисти,..
Чуйте повече в разговора на Лили Големинова в звуковия файл .
Столичният инспекторат успешно използва технически средства като дронове и видеонаблюдение за контрол срещу незаконно замърсяване и насипване на отпадъци и земни маси, което води до съставяне на актове на конкретните нарушители и спечелени съдебни дела. Като резултат от проверките, само за миналия месец, екипите от инспектори са съставили над..
“Един творец има глас, който трябва да използва“, каза за предаването "Радиокафе" Ив Тошайн – една от интересните съвременни артистки. Родена е в България, но от 25 години живее в Австр ия. Поводът за последното ѝ прибиране беше Sofia Art Fair – най-голямото изложение за съвременно изкуство в страната. Между 2 и 5 октомври съвременната..
На 27 октомври, финалът на "Кино работилница за глухи деца и младежи“ събира публиката в кино "Одеон“. Първият по рода си проект в България завършва успешно след няколко месеца усилена работа и творчески търсения. Два късометражни филма, създадени изцяло от глухи деца и младежи на възраст между 13 и 25 години, ще бъдат представени в кино "Одеон“...
“Докато разглеждаме отделните случаи като изолирани или просто като някакъв лош ден или някаква случайна разправия между деца, не си даваме сметка, че в такива всекидневни, периодични прояви всъщност ни водят до извода, че агресията, в частност изолираната, се натрупва във времето и най-вече е маскирана зад социалната фасада”, казва психологът Стела..
Изолиран случай или системна агресия е инцидентът, при който дете наръга свой съученик в столично училище и каква е ролята на училищните психолози. Отговорите на тези въпроси БНР-Радио София потърси от председателя на Сдружението на директорите в системата на средното образование в България, Асен Александров. “Ние виждаме последствията, но причините са..