На референдума, който беше проведен на 17 ноември в община Казанлък, не достигнаха гласовете (40%), за да се вземе под внимание резултатът (гласуваха само 14 на сто), но от Фондация "Проект Бузлуджа" виждат и нещо позитивно.
На въпроса "Подкрепяте ли Община Казанлък да получи и ползва безвъзмездно имот - частна държавна собственост „Дом-паметник" на връх Бузлуджа за 10 години?" около 12 хиляди жители не само изразиха мнението си, но близо 100% са отговорили с Да.
"Продължаваме да работим по проект с европейско финансиране за събиране на истории на участници в построяването. Комуникираме и с местни институции в Казанлък и Стара Загора. Много е важно да се състави и приеме механизъм за управлението и експлоатирането на мястото – коментира пред БНР-Радио София Радослав Илиев от екипа на фондацията.
Организацията е създала видео с конкретна Визия за Бузлуджа, създадена от екипа на световноизвестния проф. Уве Брюкнер.
Илиев обясни, че в момента достъпът до обекта е контролиран. През лятото се проведе фестивалът "Оупън Бузлуджа" в серията събития, чиято цел е обживяване на мястото и преформулиране на отношението към него.
В дискусиите и работата по "чинията" досега са били привлечени около стотина души - експерти с опит от 5 държави.
"Трябва да се изработи форма за управление на този тип наследство. Не може да действаме с традиционните калъпи. Трябва да канализираме и използваме огромния потенциала. Интересната от архитектурна гледна точка сграда може да бъде преизползвана за културни и туристически цели. От това полза ще има целият регион", категоричен е Радослав Илиев.
По думите му, при изработването на Визията е приложен холистичен подход, включени са всякакви експерти и специалисти. Те са реализирали една хипотеза, предложение.
Проф. Уве Брюкнер - флагманът на визията, е учен, но и бизнесмен. Той има творчески и научен интерес, дори личен.
"Вероятно той не е живковист, а вижда потенциала. Сегашното състояние на паметника е резултат на липса на отношение от органите, но и на обществената реакция. Важното е да не се повтарят грешките", коментира още Илиев.
Чуйте разговора на Гергана Пейкова.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..
В петък водещият Лъчезар Христов и гостите тази седмица Георги Захариев – основател на Finance Academy, и Алексей Пампоров - социолог от Института по философия и социология при БАН, обобщиха всички теми от седмицата и коментираха в добавка: Държавната администрация и това какво се очаква от тях - бюджет, ефективност; Презастрояването в София..
Облачно
Облачно