Публикацията, чийто автор е д-р Любава Конова, е посветена на една от най-богатите колекции от антична рисувана керамика в България, която съдържа над 100 съда с фигурална украса от V-ІV в. пр. Хр.
Направен е опит за хипотетична реконструкция на функциите на формите в различни погребални обреди, както и на многопластовата символика на изображенията, които представят божества като Дионис, Афродита, Ерос, Нике, Атина и др., митологични фигури и епизоди, или възпроизвеждат ритуали, изпълнявани по различни поводи.
“Тези разкопки започнаха със сондажни проучвания през 1992 г. заради сигналите, че доста хора проявяват нездравословен “интерес”. Бяха изкопани едни фрагменти - части от червенофигурни кратери (голям съд за смесване на вино с вода). Тогавашният директор Божидар Димитров ги донесе в музея”, коментира д-р Любава Конова. 
Целта на проучването тогава е да се установи дали има някакви археологически структури, защото точно на това място не са правени проучвания от 1949 г. Ценността на самия археологически обект (некрополът) е, че той, за разлика от градската част на Созопол, дава огромен шанс да се проучат тези структури. Това не може да стане с градската част, защото през вековете е застроявана пласт върху пласт.
Върху античният град, който е основан още в края на VII век пр. Хр., се наслагват следи от обитаване до ден днешен и там няма възможност да се проведат разкопки на по-широк фронт, а ако има, те са в рамките на спасителни кампании и са ограничени. Така не може да се получи една цялостна представа, докато некрополът, който заема една доста дълга и голяма плажна ивица (през последните години се установява, че достига почти до Каваците) позволява това да се направи.
Некропол буквално означава град на мъртвите. По начина, по който хората са осъществявали погребението, по предметите, които са поставяли в гробовете или около тях, може да се възстанови една приблизителна картина на техните представи и схващания за отвъдното, за социалната структура, за отношението към жените и децата и пр. 
Всичко това може да се “прочете” в самите обредни действия, които са извършвани по време на погребението, но и по това, което е изобразено върху съдовете, поставени в гроба или около него. Обикновено върху рисуваните ликити (тези, върху които има сцени) се представя Ерос, който ние познаваме като божествен персонаж от обкръжението на богинята Афродита и той се свързва с любовта, но оказва се, че поставена в гроба тази фигура придобива друго значение.
“Той обикновено се представя с жени около себе си, които са ангажирани с различни действия - вземат и поставят върху него накити или ги поставят в сандъче. Някои имат тимпан (ударен инструмент), който обозначава, че се извършват някакви ритуални действия. Част от сцените често се свързват със сватбени церемонии".
Това може да е свързано с идеята за брака след смъртта (например, ако млада и неомъжена девойка е починала - да се омъжи след смъртта). Крилатата фигура на Ерос се явява и като водач на мъртвите в отвъдното и приема функцията на Хермес (богът на мъртвите), който води душите на мъртвите.
Още интересни факти за некропола и артефактите - чуйте в разговора на Боян Бочев с д-р Любава Конова в звуковия файл.
Елисавета Станчева, изкуствовед, за дискусията „На ръба“, в която композиторът Петър Керкелов разказва за създаването на новата си пиеса. Какво се случва, когато музиката премине отвъд познатото и експериментира с нови форми, звуци и идеи? Как се изгражда музикална драматургия, която преплита класическо звучене с електронни елементи? Среща-дискусия..
Музикалният спектакъл „Три тенора…и още нещо“ на Камерна опера Благоевград с диригент Георги Еленков ще гостува в София на 23 май на сцената на театър „Сълза и смях“. По този повод ни гостуват двама от участващите трима тенори – Михаил Михайлов и Юрий Николов: "Винаги е удоволствието като трима тенора, които са и приятели, са заедно на сцена...
Мария Карагьозова ни представя Фестивала на училищните и младежките оркестри, организиран от Асоциацията на фестивалите в България и финансирани от Национален фонд Култура: "Оркестрите загубиха част от структурата си по време на пандемията. Фестивалът насърчава отново децата в тези оркестри. Той е трибуна на музиканти-любители. Не съревнование..
Как е описвана Съдебната палата в софийската преса в началото на 40-те години на миналия век, къде и кога е имало проекти да бъде изградена тя още в края на 19 век и началото на 20 век? Още в спомените на Георги Каназирски-Верин, "Шишковия трамвай" за Бали Ефенди, който е тръгвал от мястото на днешната Съдебна палата. Проектът Екс Професо на..
Разговорът е с изследователите и генеалози Светлана Дяконова - Арсен - потомка на голям род от Банско и секретар на Българската генеалогична федерация “Родознание” и Ивелин Любенов - индивидуален член на Българската генеалогична федерация ‘Родознание”: Във втората част продължаваме с другите хаджии и техните фамилии: "Срещаме графити от 1771 за..
Писателят Васил Попов за сериала по романа му Мамник и издаването на следващия, Лехуса: "Докато пишех "Мамник" мислех, че жанровата литература не е разпространена в България, но се изненадах от интереса на различните възрасти. Снимките приключиха април. Предполагам, че ще е готов зимата. Натрупа се материал - скоро почвам третия. Съвсем различно..
Покана за танцов спектакъл TRAPтайм? от Захари Нанков, танцьор и хореограф: "Концепцията я реализирах преди 3 години, сега я повтарям с ученици от моята школа. Комбинирал съм стила в музиката трап с рагтайм - като музика и роман. Правя съпоставки между тези две епохи - тогава и сега, всичко минава през една игра. Проследяваме нишката как се променя..
Разкъсана облачност
Ясно
Предимно облачно