Край София, Дунав и в Северозападна България има широки възможности за алтернативен туризъм

В предаването "Ритъмът на столицата“ разговаряме за алтернативния туризъм в неговите разновидности – селски, екотуризъм дори и приключенски. Доколко е познат у нас, кои са неговите основни проблеми и какво би могло да се направи, за да се подобри предлагането му. Събеседник  и експерт по темата е Любомир Попйорданов, който е сред учредителите на Българската асоциация по алтернативен туризъм (БААТ), неин председател до 2011 година, а понастящем - говорител.

• Пътешествал е в повече от 20 страни. Правил е свои изложби с живопис, фотография и е автор на книгата "Усещане за планина". Председател на Асоциация "Планини и хора" и Асоциацията на планинските водачи в България. Продуцирал е филми и е организирал десетки журналистически пътувания. Постоянно се явява в ролята на PR на България, а в последно време се изявява и като издател. Мечтае България да се превърне в най-желаното и скъпо село на Европа, а планините и зелените територии да намерят своето достойно и мощно лоби в гражданското общество, сред инвеститорите и политиците.

По думите му, всякакви форми на алтернативен туризъм могат да се практикуват в Софийското поле и планините край София.

"В някои пътеводители се казва, че Витоша е софийският Везувий и това наистина е така, защото Витоша се издига на 1700 метра над София. Везувий не се издига много повече, напротив – по-малко над Помпей и над Неапол. Това, което може да се прави във Витоша всъщност е всичко: наблюдение – има мечки, над 200 вида птици преминават или имат местообитание, страхотна флора, възможност за всякакъв вид планинско колоездене, ендуро, възможност и за преходи със ски, за снегоходки, имаме кукерски празници, български традиции в селата край София, съчетани с най-различни алтернативни превозни средства", отбеляза Попйорданов и допълни, че хората не виждат планината, не я познават, не я преживяват.

"Тук е задължението на институциите, въпрос и на образование и въпрос на гледна точка на професионалистите в туризма, които се стремят за заведат хората далеч от София. Всъщност тук има прекрасни възможности и много чужденци посещават столицата ни именно за това, защото виждат и този вид туризъм и тази нейна привлекателност", категоричен е експертът.

По думите му, проблемът хората да не предпочитат или да не знаят за този вид туризъм е първо в това, че потребителската култура на туризма в България е е в ранен етап на развитие, дори не можем да говорим за култура, а за събуден интерес, особено след ковид пандемията, но стремежът на хората е да посетят далечна, екзотична дестинация.

"Ако говорим за устойчив, отговорен туризъм, който е много щадящ към природата и приходите от който остават за местната общност, без много въглеродни отпечатъци и прочие, то Витоша и българските планини са просто идеални за това. Дистанциите в България могат да се покриват с развитието на обществения транспорт, на достъпността. С влаковете има неща, които не ни харесват, но има хора, които идват в България и провеждат 15-дневно пътуване само с влак, това могат да го правят чужденците, но ние българите предпочитаме собствената си кола, защото все бързаме за някъде. А в същността си алтернативният туризъм - не их казал, че е бавен, но той предполага не да търсим да видим всичко в едно пътуване, а да имаме едно дълбоко променящо ни изживяване, да посетим местните хора, да видим къде живеят, да опитаме тяхната храна и с това свое пътуване ще поставим знак за значимост на мястото, което сме посетили", подчерта Любомир Попйорданов.

Сред трайно обособените места за алтернативен туризъм са Родопите, Пампорово през летните месеци, както и всички села в околността край р. Арда, Девинска река, Триградска река, Чепеларе, от Долината на Места, до турската и гръцката граница, до Мезек, едни по-скоро бавни пътища, по които има предпоставка за по-малко катастрофи и каране на колело, много села, с различни вярвания и култура, посочи Попйорданов.

Още интересни аспекти по темата, чуйте в разговора на Данаил Конов.