Много музиканти имат нужда от музикален мениджър, но не могат да си го позволят

Сред най-тревожните изводи от изследването е фактът, че мнозинството от българските музиканти получават месечни възнаграждения между 1000 и 1500 лв., въпреки дългогодишното си образование и професионален опит, който надхвърля 20 години.

Българска музикална асоциация е организацията, която представлява музикантите изпълнители в страната. Към днешна дата има вече 800 активни членове от всички жанрове. “Това, което правим е застъпничество. Най-грубо казано - опитваме се да запълним липси и дефицити в начина на управление, начина на работа и структуриране на процесите в България, за да създадем по-благоприятна работна среда за нашите членове”, казва Марина Василева - член на УС на Българска музикална асоциация.

“Ние не знаем колко младежи завършват професионални училища по изкуства. Не знаем как се реализират след това на пазара на труда. Не се знае колко след това продължават да работят в оркестри, колко от тях се насочват към друга дейност, свързана с музикална индустрия и колко от тях изобщо спират да се занимават с музика и търсят друга професионална реализация”, казва още Марина Василева.

По думите ѝ, за да оцеляваш финансово, занимавайки се с музика в България, трябва да си над 40-годишен, да работиш на две-четири места, за да осигуриш някакъв финансов минимум. “Абсурдно ниско е заплащането в сектора”, категорична е тя. Това принуждава много хора да преподават и да свирят в оркестър, както и да работят като свободни музиканти в различни проекти.

Най-страшно, според Марина Василева, е при младите, които сега излизат от образователна институция, защото е най-трудно да се реализират на пазара на труда. По думите ѝ, в училище има дефицит на обучението в бизнес частта - маркетинг, мениджмънт, финансови познания, непознаване на данъчно-осигурителната система, предприемачество, а това са неща, които ако искат да са конкурентни, трябва да могат.

В бранша в България много музиканти имат нужда от музикален мениджър, но не могат да си го позволят, въпреки че имат нужда да развият кариерата си, включително и в чужбина, посочва Мирена Станева - изпълнителен директор на Българска музикална асоциация.

Част от проектът включва идентифициране на сценичните пространства в средата. “Голяма част от това картографиране, което извършихме беше, за да съберем информация за наличните сцени, на които могат да се представят музикални продукти. Една доста сложна задача, поради липсата на информация за всякакви източници и която се събира в различни институции дори при регистрацията на частни фирми, които осъществяват такава дейност”, допълва Мирена Станева.          

Още за проблемите, които разкрива картографирането на музикалния сектор у нас, чуйте в разговора на Лили Големинова в звуковия файл. 

Мобилното приложение “Музикален гид на сценичните пространства в България” е реалният продукт от двугодишното проучване на Българска музикална асоциация "Картографиране на музикалния сектор в България".