Дните по Коледа като че останаха най-семейните празници. На Бъдни вечер, независимо от своя ритъм на работа и живот, каквото и да диктува дигиталната трансформация, всеки иска и се събира с най-близките си, със семейството. Раждането на новото Слънце, на младия Бог Исус Христос е хубав повод да се съберем, да се срещнем около постната трапеза или на следващия ден – на Коледа, край елхата.
Това коментира пред БНР-Радио София гл. ас. д-р Иглика Мишкова – и.д. зам.-директор на Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН.
Тя припомни отколешните традиционни изисквания за празничната трапеза – полагането ѝ върху слама на земята, както и нечетния брой постни ястия – подобаващо украсен хляб, сарми, пълнени чушки, боб, ошав, живо, лук и др. в зависимост от региона на България.
Всеки трябва да опита от всяко ястие, макар и по малко – за здраве и плодородие, посочи д-р Мишкова.
По думите ѝ, коледарите днес са най-често организирани от групи в читалища и можем да ги видим повече на сцена. В някои региони – включително и около София, се сформират коледарски чети, които след предварително записване посещават къщи в населеното място.
В някои градове – като Ямбол например, се провеждат фестивали, на които могат да се видят различни групи да представят различни обреди.
Начинът за пожелания може и да се е променил, но хората продължават да искат здраве, деца, щастие. Една от разликите е, че преди време хората наблягаха повече на личните контакти, докато сега дори и за пожеланията прибягват до готови дигитални форми на поздравления.
Най-драстично празнуването на Коледа у нас се променя след Освобождението в края на XIX век, когато се привнасят от Европа и обичаите за украсената елха, балове в двореца и подаръците за всички деца.
Чуйте разговора на Катя Василева.
Коментаторите на тази седмица във "Форум" обсъждаха следните теми: Какви трябва да бъдат приоритетите пред редовното правителство ? Абстрактна ли е темата за съдебната реформа? Когато няма стабилно правителство, държавната администрация прави... нищо. "Хората имат нужда от присъствието на държавата в техния живот, но до определени..
Какви ремонти на общежития се извършват с днешна дата в столицата и в цялата страна? Води ли това до проблеми с местата за настаняване? Променят ли се и как условията за настаняване в студентските общежития на различните университети? По тези ключови въпроси разговаряхме с председателя на Националното представителство на студентските..
Университетът за национално и световно стопанство (УНСС) през 2025-а ще отбележи своята 105-годишнина. Във връзка с честванията са предвидени различни събития. Повече за инициативите, както и за висшето образование у нас, разговаряме с проф. д-р Димитър Димитров – ректор на висшето учебно заведение . Той изтъкна, че за поредна година..
Банките осезателно вдигат лихвите по потребителските заеми . През декември 2024 г. средният лихвен процент на новоотпуснатите левови кредити за домакинствата вече е 10.03%, а с допълнителните такси годишният процент на разходите (ГПР) става 10.68%, сочат данните на БНБ. Ръстът на лихвите по потребителските заеми спрямо предходния месец (ноември)..
Вече стана ясно, че учителите са готови на протестни действия , ако не получат обещаното увеличение на възнагражденията. Според колективния трудов договор (КТД) техните възнаграждения трябва да са в размер, равен на 125% от средната брутна заплата за страната . " Не проектираме компромиси . Не сме обсъждали алтернативи. Очакваме да се..
Тази вечер (5 февруари 2025 г.), от 18.30 ч. в Литературния клуб на Столичната библиотека ще гостува Нинко Кирилов в поредицата "Поет на месеца". Той е автор на книги с поезия, проза и драматургия: “Двойници и животни” (2013 г.), “Човек сред хората” (2017 г.), “Три пиеси” (2018 г.), “По-сурово” (2019 г.), “Падане завинаги” (2021 г.), “И други..