Софийска филхармония е не само културна институция, а фактор за превръщането на София в истинска европейска столица. Летописец ѝ е Андрей Андреев, бил е директор на Пловдивската филхармония, Оперно-филхармоничното дружество и Средното музикално училище в Пловдив, преподавател в Музикалната академия в в София, Академията за музикално и танцово изкуство, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Средното музикално училище в Пловдив. Сега се занимава с музикален мениджмънт и живее в Германия:
"В последния момент разбрах, че летописът ще е толкова голям - цели три тома. Началото е в 1893 с Гвардейския оркестър. В 1935 вече е Гвардейски симфоничен, в 1938 - Царски военен симфоничен оркестър. Имаме и академичен, откъдето идват студенти в Царския. Там си изкарват военната служба и свирят още няколко години, нищо, че заплатата там е по-ниска от тази в Операта.
Това е летопис на концертите в София до 1946. След 15 милиона прегледани страници ги открих. Над 2300 концерта, за тях има огромно количество статии. Не правя коментар. Пълно е с документи, имена, състави. Филхармонията към Операта работи до 1947. Около година по-късно става Софийска държавна филхармония.
Идеята за летописа и генеалогията бе на Найден Тодоров. След 1944 всичко "царско" и "военно" е било отстранено. Архивът на Царския оркестър е много беден, същото е с архива на Саша Попов. Но съм изваждал имената и като бащини, и като фамилни, три години ровене. Програмите в началото са били смесени, симфоничните идват чак към 1905-6. (Имената на диригентите и подробности за репертоара - в звуковия файл.)
Сериозни програми са се изнасяли в Казиното, в Двореца, в Славянска беседа, в бирария Прошек, във Военния клуб. Периодът 1914-8 има най-голям брой филхармонии. Тогава има и акционерно дружество "Софийска филхармония". В най-тежките години на войната се правят страхотни концерти!
Формира се интересен термин - "Оркестър Опера и Гвардия" по време на решението на Стамболийски да се направи оперен оркестър на базата на Гвардейския. Първата официална цивилна формация е оперния. Саша Попов им е концертмайстор.
В 1944-5 комунистите ликвидират импресарския институт, гилдията. Бил е поканен Гевандхаус, но Народният театър вдига в последния момент цената на наема и няма концерт. Директорите стават разменни монети за политическо спокойствие, с изключение на Петко Стайнов. И това е и преди, и след 9 септември 1944.
Нямам претенции, че съм направил 100% пълен труд, могат да се напишат много дисертации. Замисляме с Маестро Найден Тодоров електронен вариант, който да може да бъде допълван с нови открития и документи. Като завърших това съм още по-уважително настроен!
Композиторите са много кротички - чакат някой да им изпълни нещата. Формирането на качествена музикална култура е бил по-бавен. Какво става след идването на грамофона? Има декрет за чужденците, които да могат да свирят в оркестъра! Има и проблемни статии - защо в България трябва Филхармония? Всичко написано е с библиография под черта. Понякога има по 10 източника. Много малко е онлайн, всичко прегледано от мен са оригинални източници."
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..
В петък водещият Лъчезар Христов и гостите тази седмица Георги Захариев – основател на Finance Academy, и Алексей Пампоров - социолог от Института по философия и социология при БАН, обобщиха всички теми от седмицата и коментираха в добавка: Държавната администрация и това какво се очаква от тях - бюджет, ефективност; Презастрояването в София..
Облачно
Облачно