Над 43% от навършилите пълнолетие българи не са се явили на задължителен профилактичен преглед през изминалата година по данни на НЗОК.
Профилактиката е оставена в ръцете на личните лекари. Сред българите тя остава на заден план за сметка на разходите, които се правят за лечение и лекарства. Здравната системата е предвидила много малка част от средствата за профилактични прегледи.
Това коментира пред БНР-Радио София икономистът Петя Георгиева (▼), от Института за пазарна икономика.
По думите на експерта, когато е здрав, човек не е толкова заинтересован да посети общопрактикуващия лекар. Ако има оплакване, той директно търси лечение, но това не е профилактика. А нейната цел е именно да се установи заболяване на ранен етап, когато лечението е по-успешно и по-евтино.
Така е не само в България. Просто системата трябва да стимулира и лекаря, и пациента за извършването на профилактични прегледи, подчерта Георгиева и изброи начини, по които това може да стане.
Със сигурност достъпът и организацията трябва да са максимално улеснени.
Хората трябва да бъдат по-добре информирани.
Марките трябва да се залагат в законите. Политиката се прави от държавата.
Работното дсекидневие на д-р Цветина Хаджийска, общопрактикуващ лекар в ДКЦ-5 (Студентската поликлиника) в София, показва, че повечето хора, записани при нея, просто не знаят, че имат право на профилактичен преглед.
Тя казва, че не е нужно да убеждава пациентите, достатъчно е да разпространи информацията, да обясни, че те имат полза от такива прегледи.
Така се облекчава и системата, допълни д-р Хаджийска (▲):
"Повечето имат интерес, но не знаят какво се включва в пакета от изследвания, питат колко пъти могат да правят профилактичен преглед. А пакетът зависи от пол, възраст, от рисковите фактори, фамилна обремененост".
До думите на личния лекар, има положителна промяна, откакто пациентите имат достъп до здравното си досие.
Разходката по ул. Георги С. Раковски започва от най-високото ѝ място, с паметника на Вазов и витошката морена, от която да гледа към любимата си планина. Наблизо е Палатата Св.София, дело на арх.Парашкеванов (1929). Там е пл.Николай Гяуров, кръстен по инициатива на Гена Димитрова, която също живее наблизо. Следва историята на Военния клуб - коя всъщност..
Веселина Узунова от ИИИ-БАН за Аспарух Лешников: "Басът на групата Роберт Биберти е завиждал и на Аспарух Лешников, и на евреите в групата. Омразата по онова време се е ширила, дори и между членовете на групата. Аспарух Лешников става плячка на Биберти. След 9 септември 1944 на Лешников не е разрешено да напусне България. Писмата му доказват..
Борис Руменов, чиито псевдоним Борю Зевзека е измислен от проф. Иван Шишманов, е легендарна фигура сред софийските интелектуалци и бохеми през първите десетилетия на ХХ век. Името му е нарицателно, и също както за проф. Александър Балабанов, за него се разказват комични и куриозни случки. Хуморът му е свеж, заразителен и незлоблив, автор е на 15..
Шри – Шри Рави Шанкар гостува отново в България – Константин Драгов и Сана Драгова: "Той е основателят на фондация "Изкуството да живееш", тя е в над 180 държави. Учителят ще има лекция с възможност за въпроси и отговори и най-вече, ще има медитация в залата (НДК - зала 1). Ще е като на концерт. Заедно ще преминем отвъд хаоса. Блаженството е..
Филмът „Гунди“ влиза в британската разпространителска мрежа – режисьорът Димитър Димитров с подробностите: "Много е важно, че филмът продължава като част от програмата на британските кина от веригата "Орион". Тя е достъпна в сайта им и те са си направили сметка, че не само българи ще го гледат. Като студент там не съм си и мечтал, че някой ден мой..
Голямата маса: Градски дворове – Божидар Емануилов, зам.-кмет на "Оборище": "Има най-различни работилници за деца и възрастни в един от дворовете, гаражна разпродажба в друг, жива музика. Градските дворове е изчезваща среда, тези, които сме израснали в центъра ги помним. Те са мост между поколенията. Има и хора, които негодуват заради ограничения..
Уикенд с „ Мале-мале“ – второ издание на мини фестивала в Южния парк, гост по този повод ни е Петринел Денев: "Програмата ни е малка, първото издание бе изцяло за деца. Хуморът е подходящ и за възрастните. Предвидили сме и уъркшоп за улична клоунада - така и ние започнахме с "Мале-мале". Уличното изкуство дава свобода - да пробваш, да..