С настъпването на новата 2025 година една от основните храни на българската трапеза - хлябът, отчете ръст в цената си между 20 и 30 на сто.
Като причина за ценовия скок се изтъква връщането на 20-те процента ДДС ставка, а според разчетите на Министерство на финансите става ясно, че завишаването на цената е с цел попълването на дупките в новият бюджет.
Оплаквания от страна на хлебопроизводителите има и по отношение на поскъпването на тока, както и завишената цена на суровината, която отчете скок през лятото на изминалата година.
Срещу връщането на 20-процентовата ставка се обединиха производители и потребители, но прогнози за ново увеличение, с цел компенсация по-високите разходи за заплати и сметки, не липсват.
За промените в бранша ни разказва Нена, която е собственик на малък бизнес.
“Като производител ми е изключително неприятно да повишавам цените и да виждам, как на клиентите им е неприятно, че хлябът или други хлебни изделия са по-скъпи от предния ден. Предполагам, че това повишаване на цената е наложително, но се получава ефектът на доминото, когато се вдигне цената на една суровина, всичко по веригата започва да се повишава.“
Тя допълни, че свиване на производството се наблюдава в много малък мащаб, тъй като, ако един хляб се купува по-малко, друг се купува повече, в този смисъл производството се пренасочва. Не крие обаче, че все пак има отлив на клиенти.
“През изминалите дни най-съществено е увеличението при пшеничните хлябове – бял, типов, „Добруджа“, пълнозърнести пшенични“, посочи производителят.
Пред предизвикателство с инфлацията се изправят не само малки и големи производители, но и потребители от цялата страна.
За българската маса хлябът се оказва неизменна част, но поскъпването му със средно 50 стотинки до лев поставя под въпрос някои купувачи, за които увеличението на насъщния не е без значение. За някои от тях, обяснението за поскъпването е основателно, други казват просто „Ако мога, ще си позволявам...“ Трети са категорични, че поскъпването не допринася за подобряване на качеството, нито на техниката с която се работи.
Чуйте още в репортажа на Надежда Герова в звуковия файл.
Pадиокафе гостува на община Костинброд. Kметът на общината г-н Трайко Младенов е наш пръв събеседник: "Родният ми град е мястото на семейството, приятелите, уюта, копнея да се върна тук след всяко състезание. Започнах с кик-бокс в 2013 и от 2016 се отключи желанието за бокса. Знаейки откъде съм тръгнал и докъде съм стигнал, пътят е дълъг. Но това е..
Първите софийски театрални постановки се правят в сградата, където е и Народното събрание. Тя изгаря в 1882. В миналото предаване стана дума за друг дъсчен театър наблизо - този на японица Камчик. На това място се създава друг дъсчен театър, "Основа", след събарянето на този на Камчик. В началото на 20 в. на същото място започва строежа на сегашния..
Художник-график, изследовател и преподавател, чиято 130-годишнина честваме през 2025 - това е професор Васил Захариев. Любомир Николов е уредник в Историческия музей в родния град на професора - Самоков: Самоковският художник прави офорти със старата сграда на Света София - особеностите според Любомир Николов: "Не са много гравюрите от неговата неща,..
Жените в живота на Георги Парцалев Може да звучи сензационно, но легендарният комик Георги Парцалев се е влюбвал и в жени. В гимназията изпращал до дома, носел чантата и получил първа целувка от съученичката си Роза, но баща му попарил надеждите за взаимност с думите „Тя е от богат род, а на теб фамилията ти идва от скъсаните гащи на дядо ти. Не..
Playing Narratives е 7-месечна програма за млади таланти в сферата на видео игрите. Готов ли си да превърнеш страстта си към игрите в кариера? Подробностите с Иван Попов, част от екипа на Гудгейм (инициатива, явление): "Всяка година подкрепяме кауза, свързана с образование. Обединяваме гейм енергията и я насочваме към смислени проекти на..
„Вещерът: Кръстопътят на гарваните“. Историята на „Вещерът“ вече се превърна в истинска сензация – първо с книгите на Анджей Сапковски, после с култовите игри The Witcher, а накрая и с успешния сериал на Netflix. С нас по този повод е Антон Биров от влога "С книги под завивките": "Вечерът се изправя срещу цялата концепция за необходимото чудовище...
Столична библиотека отпразнува своя 97-ми рожден ден . Една от най-старите културни институции на София е създадена на 24 октомври през 1928 г. Днес Библиотеката на София се гордее с близо 109 хиляди читатели, фонд от 1 милион книги, 4 модерни филиала и диблиобус, най-големият в страната детски център, дигитална тийн лаборатория, литературен музеен..