На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България:
Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още по-рано. Годината е 1928, когато инженер Георги Вълков и негови колеги радиолюбители изграждат маломощен предавател. За този период разказва Никола Димитров Попов – председател на секция „Психология и педагогика“ при Военноисторическото научно дружество (Институт за военна история при Генералния щаб на БНА), журналист и редактор във Военноиздателския фонд (дн. „Военно издателство“) и военни издания.
Паметта на българското радио е жива. Постигнатото от поколения радио служители се помни. Енергията я има, и се пази, и споделя в Музея за историята на радиото в България, носещ името на професор доктор Веселин Димитров.
За историята на Музея разказва д-р Антоанета Радославова. Тя е музиковед и дългогодишен музикален редактор в БНР. Доктор Радославова е и автор на книгите “Из историята на Радио София” и “Музиката в Българското радио през 1930-1944”. От 2014 година, доктор Радославова е ръководител и уредник на Музея на историята на радиото в България.
Част от историята на българското радио е инженер Иван Симов, който работи в БНР цели четири десетилетия. В период от 18 години инж. Симов е директор на Дирекция “Техника” в БНР. Под ръководството на инженер Симов се обновява знаковото Първо студио. Заедно със своите колеги работи по подготовката на програмно информационния блок на програма “Хоризонт”. Сред успехите на инж. Симов е и създаването на първото в България, а според някои третото в Европа, студио за електронна музика в БНР. Годината е 1974. След ползотворния и впечатляващ труд в Радиото, инж. Иван Симов продължава да работи в Българска национална телевизия, където също е високо ценен.
Ето и втората част от посветения му подкаст, включващ историята на Първо студио, историята на един силнотоков инженер, известен впоследствие най-вече като композитор и начините за придобиване на най-съвременна техника:
Запис от разговор с инж. Симов ни предостави друг емблематичен радио служител - Захари Миленков. Той работи повече от 30 години в звукозаписни екипи в Българско национално радио. През пролетта на 1971 г. ръководството на Радиото взима решение да създаде професионално звено за работа с най-ценните звукозаписи в Българско национално радио, отделени в така наречения Златен фонд.
Захари Миленков, със заповед на тогавашния технически директор инж. Дончо Дончев е определен за заместник на отговорника на Златния фонд. Тогава това е Величка Ангелова. След нейното пенсиониране, след изключително ползотворната си съвместна работа с звукоинженера Михаил Люцканов, отдал се на преподаване в Консерваторията, през 1981 г. Захари Миленков поема ръководството на Златния фонд на Българско радио.
По това време Захари е единственият специалист в Радиото по всички аспекти на звуковата документалистика и реставрация на звукови документи. Като ръководител на Златния фонд Захари Миленков участва в в усвояването на строящото се лентохранилище за Златния и Постоянния фонд на Радиото в Боровец.
По предложение на Миленков от 1983, в лентохранилището в Боровец се създава специална апаратна за 12 часова аклиматизация на оригиналните и дублиращите се копия на архивните ленти. Отново под ръководството на Захари Миленков в “Златния фонд на БНР” се разработва систематизация на звуковите архиви и тяхната картотека. За повече подробности за дейността на Захари Миленков и историята на радиото може да разгледате блога на Хари в интернет.
Разбира се, винаги сте добре дошли и в създадения по предложение на Захари Миленков Музей на радиото в България. Музеят се намира в София, в сградата на Факултета по журналистика и масова комуникация, на улица “Московска” 49, ет.3, стая 68.
Снимките са от архива на Захари Миленков.
В ефира на неделното Радокафе продължаваме да ви представяме гласовете на „Радио София“. Ред е на ефирната двойка Яна Спиридонова и Роман Михайлов, но не като водещи, а като хората, които слушателите не познават: Яна: "Олеле, станаха 18 години. По случайност стана. Нямам проблеми да работя каквото и да е. Кандидатствах, нямах търпение, беше по..
Кръст от светлина и светлина след кръста. С тази снимка, подарена ни от един от основателите на 12+3 на БНР, Георги Папакочев, желаем добро начало на Светлата седмица!
От 17 април до 2 май Италианският културен институт в София в сътрудничество със Столична община и Сдружение Network Italia Bulgaria ни канят на изложбата „Метаморфозис” на художника Фернандо Де Филипи. Олга Георгиева от Сдружението ни въвежда в нея: "Историята е малко дълга. Художникът беше гост на първото ни събитие в Милано и там се роди мечтата..
По традиция всяка година на Велики Четвъртък, Народно читалище "Иван Вазов-1928" в село Нови хан отбелязва пролетните празници - Лазаровден, Цветница и Великден с празничен великденски концерт. За програмата на концерта, състоял се на обновената сцена разказва още председателят на читалището в село Нови хан, Сашка Ненова: Тазгодишният..
Гостуваме на адв. Пламен Димитров и баба Лена в с. Друган , говорим за традициите и обичаите на Великден, за ценностите в българското семейство : "От 2019 живея в с.Долни Раховец. Реших да напусна родния си град София, тук е близко до София. Във всяка къща има минерална вода, единият от 9-те извора захранват селото с минерална вода. Зарибихме..
Разговор с Боян Бочев за три копривщенски рода, които ще бъдат представени: "Отговорността да говориш за тези хора е огромна. Нашият род от майчина линия е от Копривщица. Открих данни за рода ми около 1844, а може би и от по-рано. А сега - Дебелянови, Палавееви и Маджарови. Всички говорим за Димчо Дебелянов, той е бил изключителен бохем, нищо че го..
Слушаме Любомир Пипков от Златния фонд на БНР - гласа му и музикални откъси от негови произведения. Говорим за композитора с проф.Юлиян Куюмджиев, преподавател в НМА и автор на книга за него, както и с внучката му, актрисата Ани Вълчанова: "Музиката му трябва да звучи по-често, изразил е себе си чрез нотите. В медиите и в концертните зали -..