Българското киното започва да властва над аудиторията преди 100 години

В деня, когато отбелязваме 110-годишнината на българското кино (на тази дата през 1915 г. е премиерата на първия български игрален филм "Българан е галант" на сценариста и режисьор Васил Гендов, който изпълнява и главната мъжка роля), гост на БНР-Радио София беше проф. д-р Александър Донев, преподавател в Катедра "Кинознание и кинодраматургия" в НАТФИЗ и изследовател в Института за изследване на изкуствата при БАН.

Той представи новата книга "Властта на киното. Антология на българската филмова мисъл между двете световни войни", на която е редактор, а съставител е Росен Спасов, доктор по кинознание, експерт в Българската национална филмотека.

• Книгата съдържа 120 студии и статии, представителна част от публикациите за кино в специализирани издания и масовата преса през епохата. Сред авторите са редактори на филмови списания, изявени кинопрофесионалисти като Васил Гендов, както и видни творци в литературата и културата: Николай Райнов, Гео Милев, Елисавета Багряна, Дора Габе, Александър Балабанов, Фани Попова-Мутафова, Кирил Кръстев, Петър Увалиев и др.

"Става дума за динамичен и богат на събития период. Нашият изследователски елемент е в подбора. Трябваше от изобилието от текстове, статии, дописки да изберем представителни за епохата, но да бъдат актуални и днес със своите идеи, гледни точки", отбеляза проф. Донев.

По думите му, 20-те и 30-те години на ХХ век са били време, когато киното се превръща в масово развлечение, масов културен феномен.

В началото е било по-скоро занимание за простолюдието, за деца, за хора без работа, но постепенно привлича вниманието и на интелигенцията.
В киното (извън България) се инвестира все повече, по въздействие то се доближава до големите театрални произведения.

Макар и с известно забавяне, в България е влизало всичко важно като новини, най-забележителното от театъра и от литературата.
Най-доброто, модерно и представително е минавало през българския екран.

Именно тогава - в годините между двете световни войни, са се появили първите популяризатори и критици на филмовото изкуство - предимно от завършилите в чужбина. Те и образоват публиката.
Похвати на киното започват да се прилагат и в българската литература.

По думите на Донев, в България първата теоретична статия, посветена на киното, се е появила през 1909 г. – 2 години преди публикация от италиански изследовател в Париж.

"От средата на 20-те години киното започва да завладява все по-голяма зрителска аудитория. Между 1927 и 1930 г. Васил Гендов създава 4 филма, които са изключително посещавани, въпреки недостатъците, посочвани от критиците. Киното вече има функцията едновременно на прозорец към други светове, но и огледало към нас самите."

Поставя се въпросът дали киното не трябва да стане държавен приоритет или да се остави в частни ръце. Между двете световни войни се появяват повече киносалони

Интелектуалци започват да възприемат филмите с известен респект.

Киното се възприема и като знаме на модерната епоха.

Един от основните въпроси в книгата е конкуренцията между киното и театъра.

Чуйте разговора на Гергана Пейкова.

• Премиерата на антологията ще се състои тази вечер в Дома на киното.
• Електронно копие на книгата със свободен достъп вижте тук.