“Плъстите, които показваме са доста стари от края на XIX и началото на ХХ век, но са запазили своята пъстрота и колорит. Това са наистина много красиви плъстени нетъкани изделия, казва Илия Вълев - етнолог и ръководител на отдел “Експозиции” в Националния етнографски музей.
Той разказа за плъстарството - един древен занаят, който предшества дори тъкането. “С плъсти на практика се изработват едри тъкани, обикновено килими за постилане на пода, но и много често в домовете плъстените изделия са служели за изолиране на помещенията.
В още по-древни времена, изследователите доказват, че прабългарите са правили плъстени изделия и те са пренесли по нашите земи този занаят. Чрез плъстене са изработвали юртите.
Плъстта е сплъстена вълна от овце или от животни, които дават вълна. Технологията не е никак сложна - необходима е единствено непредена вълна (предварително вълната се изпира и се разчепква), която се постила върху основа, като обикновено това е ленена тъкан. Ако се правят шарки, първо те се слагат, а върху тях се поставя основата и се навива на руло, което се върти, докато се наплъстява.
Използва се също и топла вода и сапун, за да се сплъсти волната по-добре. Може да се използва също точилка или върлина, за да се приготвят по-големите тъкани като килими. За изработката на един килим са необходими трима-четирима души, а понякога дори и по шест-седем души, които са навивали това руло върху върлината, за да го усукват във всички посоки и да го сплъстят.
“Един от най-добрите български изследователи на плъстарството Райко Сефтерски посочва, че плъстарството идва от прабългарите. Там където е развито овцевъдството, там плъстите са развити. Посочва се, че в Копривщенския край плъстарството е най-добре развито, а най-късно изчезва като занаят във Видинския край”, обяснява той.В момента се правят опити този позабравен занаят да се възроди чрез различни майстори на плъстите, като Светлана Кампс и Мариета Недкова.
Светлана Кампс е и майсторът, пресъздал прабългарска плъстена юрта, която може да бъде видяна в изложбата. От плъст са изработвани и одеяла, а в по-ново време са правени и шалове и шапки от плъст. Въпреки това в килимите и одеялата фигурират образите на слънцето, луната, флорални мотиви с пожелание за здраве. Основните цветове, които са използвани са естествените цветове на вълната, но са оцветявани и орнаментите, като са използвани различни билки и растения за оцветяване.“Изложбата е много красива, защото виждаме изделия от XIX век, които са си запазили багрите, а и са много красиви като изработка”, казва Илия Вълев.
Изложбата ще остане до началото на март 2025 г.
Илия Вълев добави също, че през настоящата година в Националния етнографски музей ще развиват четири проекта - единият е свързан с фондохранилищата, където се съхраняват предметите на музея, другите два проекта са свързани с постоянната експозиция.
Последният проект е за временна изложба “Звездното небе - митология и наука”, която е свързана с митологията и науката астрономия и ще обхване различни български институти. За реализирането на тази изложба обаче е необходимо и допълнително финансиране, което от Националния етнографски музей търсят.
Коментатор във "Форум" на 18 ноември е Иво Анев . Той е доктор по икономика и управление (УНСС). Ръководител и икономически експерт на екип "Историческа баня", създал една от три финансирани от ОП "Софияплан" концепции за възстановяване на северното и източно крило на Централна минерална баня - София. Икономически и финансов консултант на..
По време на национална кръгла маса, организирана от Европейския потребителски център – България (ЕПЦ), бе обърнато особено внимание върху предвижданите промени в Регламент 261 на Европейския парламент, отговарящ за обезщетяване и помощ на пътниците, ползващи въздушен превоз. В документа се засягат правилата за изплащане на причинени вреди и..
В Стара Загора ще се открие най-големият оперен балетен фестивал за оперно и балетно изкуство в България. От 21 ноември, до 7 ноември в града ще се проведе 55-ото му издание . Тази година се отбелязва И 100-годишнината на Старозагорската опера. С операта "Андре Шиние" на 21 и 22 ноември, ще бъде поставено началото на грандиозното..
Изкуственият интелект (AI) става все по-важен елемент в образованието в Европа. Изследването "Future of Education Report" на GoStudent проследява как учители, ученици и родители възприемат технологиите и как се подготвят училищата за внедряването на AI. Проучването обхваща около 5859 родители и техните деца на възраст между 10 и 16..
Златните монети на Цар Фердинанд са сред най-търсените монети не само в България, но и в целия свят . Това съобщи пред БНР-Радио София проф. Константин Дочев, експерт в сферата на нумизматиката с дългогодишен опит. Юбилейните монети , които БНБ пуска периодично, винаги са били предмет на голямо внимание , а те напоследък станаха..
РЦСИ "Топлоцентрала" ще бъде домакин на шестото издание на Фестивала на авторския театър – ФАТ от 21,до 23 ноември 2025 г. Фестивалът ще представи премиерни спектакли, дискусии и театрални работилници, отваряйки пространство за нови идеи и творчески срещи. Тазгодишното издание на ФАТ продължава мисията си като единствения..
На 21, 22 и 23 ноември 2025 г. "Топлоцентрала" ще бъде домакин на шестото издание на Фестивала на авторския театър – ФАТ. В продължение на три дни фестивалът ще представи премиерни спектакли, дискусии и театрални работилници, отваряйки пространство за нови идеи и творчески срещи. Тазгодишното издание на ФАТ продължава мисията си като единствения..