Има ли в България здравна политика за болните от дементативни заболявания?

публикувано на 16.01.25 в 14:03

Зорница Карагьозова - член на Гражданско сдружение "Алцхаймер- България"

Снимка: Христина Иванова

Разговор със Зорница Карагьозова, член на Гражданско сдружение ''Алцхаймер- България''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Има ли в България здравна политика за специализирана грижа и подкрепа на болните от Алцхаймер и какво се прави за превенция и профилактика на деменцията. Отговорите на тези въпроси дава Зорница Карагьозова, член на Гражданско сдружение "Алцхаймер- България" и представител на страната ни в Групата на непрофесионалните болногледачи към сдружение "Алцхаймер - Европа", която разказа за проблемите на болните от дементативни заболявания в предаването "Радиокафе".

Сблъсъкът на Зорница Карагьозова с диагнозата деменция е през 2020 г., когато баща ѝ получава тази диагноза. “След диагнозата, първият проблем в нашето семейство беше чисто емоционално-психологически, защото той отхвърляше приемането на лекарства, имаше негативно отношение към цялото диагностициране. Не му се вярваше, като на всеки, засегнат от болест, за която все още няма лекарство и която е с летален изход”, разказа тя.

Българското здравеопазване оказва подкрепа само до поставянето на диагнозата, след това изчезва и уравнението “Какво правим нататък” се решава изключително и само от близките на болния. “Нямаме никаква подкрепа, след издаването на рецептата, с която приключва болничният престой, с който е констатирана тази диагноза”, разказва тя.

По данни на Гражданско сдружение “Алцхаймер - България” около 70 хил. души страдат от заболяването в България в момента. Според Зорница Карагьозова обаче, тази статистика е от преди 10 години и визира около 100 хил. болни към онзи момент. “Сама разбирате, че нито ние имаме такива данни, нито държавата събира такива данни”.

Официалните данни в доклад на Световната здравна организация от преди 4 години са, че 55 млн. души в света страдат от деменция, а до 2050 г. случаите сред хората над 40 -годишна възраст почти ще се утроят. За това заболяване у нас няма никаква информация, не се осъществява и никаква профилактична дейност.

След лечебните заведения, където се поставя диагнозата, няма никаква информация за този вид дегенеративни заболявания, а предизвикателствата пред болните и техните семейства са ужасно много, казва Зорница Карагьозова.

Гражданско сдружение “Алцхаймер - България” е осъдило Министерство на здравеопазването през 2014 г. за дискриминационна политика по отношение на реимбурсацията на лекарства. “До този момент в списъка на лекарства за реимбурсация не беше включено нито едно лекарство, което се изписва по протокола за Алцхаймер и деменция. След положителното за нас съдебно решение, в този протокол и в наредбата, с която той се въвежда са включени три лекарства”.

В романа на Илф и Петров "Дванайсетте стола" има една крилата реплика на Остап Бендер: “Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се” - за съжаление, тя важи в пълна сила за българското здравеопазване.

Оказва се, че има възможност за ранна диагностика, но това диагностициране е оставено на семейството - да прецени дали има някаква драстична промяна в поведението на болния, дали тази промяна е само емоционална. Няма процедура в нашето здравеопазване, която да казва, че след определена възраст хората трябва да се подложат на определени тестове и да минат през специалисти.

В същото време деменцията не е труднооткриваема. Изследванията, които показват наличието на някакъв вид дементативно заболяване са сбор от Ядрено-магнитен резонанс (образна диагностика) и определено количество психологически тестове.

“След като един лекар невролог, невропсихолог или психиатър има тези данни пред себе си, може да направи първично заключение дали се касае за деменция или Алцхаймер, или просто остаряване”.

След определено време се стига до резидентна грижа, което Зорница Кожухарова определи като “най-големия ад на семейството, защото това води до изключително драстична промяна в живота на болния - да напусне семейството, дома в който живее, да отиде в абсолютно непозната и чужда среда, а след това започна и голямата драма на близките - дали са избрали подходящия дом, дали той изобщо е намерил подходяща, съответстваща на деменцията грижа или просто е оставен там на грижите на някакъв персонал”.

Чуйте целия разговор на Гергана Пейкова със Зорница Карагьозова в звуковия файл.

По публикацията работи: Елица Елефтерова - Иванова