Честит Антоновден!

На 17 януари Българската православна църква чества преподобни Антоний Велики.

Роден около 251 г. в Среден Египет в семейство на заможни копти християни. Когато неговите родители починали бил на 20 години, раздал имането си на бедни и се оттеглил в усамотение в пустинята. 35-годишен той заминал отвъд Нил и заживял в при пълно уединение на връх Конзим в близост до Червено море, като зазидал входа на помещението си. 

В житието му е написано, че прекарва 20 години при пълно усъвършенстване в постройка в пустинята.

Преживял е до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взема участие в борбата на Църквата срещу арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил.

В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести.

На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". Специално омесени за празника съдени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана "за белята, за лелята", както е наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.

Според една легенда имало двама братя близки Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Затова именните им дни се честват един след друг и на тези дни празнуват всички ковачи, железари и ножари.

На този ден имен ден празнуват: Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка.