Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В страната ни се преработват около 30 хил. тона текстилни отпадъци

Снимка: Район "Нови Искър"

Генерирането на текстилни отпадъци е проблем, тъй като основната им крайна дестинация са сметищата. Поради безпрецедентно високите количества дрехи, които се произвеждат, консумират и биват изхвърлени, сегашният линеен модел – „вземи-направи-изхвърли“ оказва огромен натиск върху планетата – нейните ресурси, околна среда и климат.

Важният преход към модела на кръговата икономика изисква много промени в начина, по който дрехите се произвеждат, както в изградените навици на потребителите за покупка и изхвърляне на непотребния текстил. Намаляването на количеството дрехи, които имаме, както и удължаването на живота им, е най-доброто, което можем да направим.

Разделното събиране на непотребните текстилни продукти е единственият начин те да получат втори живот – отново като дрехи или рециклирани в други продукти. От цялата страна през миналата година са събрани около 7 хил. тона текстилни отпадъци. Ако трябва да кажем какво представлява това - представете си 470 тира с по 15 тона във всеки камион, т.е. говорим за голямо събиране.

Столицата генерира минимум 70% от това количество. Мога да споделя, че качеството на тези дрехи, които идват при нас, е почти равно на качеството на дрехите, които внасяме от Германия, което за пореден път доказва, че българинът се е замогнал и носи хубави дрехи”, коментира Виктор Зарев от "Тексайд България" ЕООД .

Той обясни също, че в страната ни се преработват около 30 хил. тона, което не е голямо количество. Освен това, една много голяма част от това количество, се изнася. Единствената фабрика за преработка на текстил се намира в района на София (в Костинброд) и около 10% от материала, който използваме за сортиране, е от района на София.        

След като хората оставят ненужните си стари дрехи в контейнерите за събиране на дрехи, минават микробуси, които събират съдържанието на контейнерите и го карат в Костинброд. От там 150 души, служители на завода, сортират дрехите като вид и като качество 20 - 50 кг и тези артикули след това се продават на пазара.

За България отиват около 50%, около 3-4% от дрехите отиват на сметището, останалите 47% се продават в чужбина - в Пакистан, Африка и страните от бившия СССР, които използват повторно текстила. От общо събраните дрехи около 13-14% се нарязват на парцали и се използват в индустрията за почистване.

Още за управлението на текстилните отпадъци чуйте в разговора на Божидар Янев в звуковия файл.  
По публикацията работи: Елица Елефтерова - Иванова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Илона Стоянова и Даян Русинов

Научете се да слушате децата си

Учителите от 117 училище „Св. Св. Кирил и Методий“ Илона Стоянова и Даян Русинов представят проекта за опазване на културното наследство, по който работят.  Целта на проекта е учениците да задълбочат своите знания, свързани с българската история и традиции, а крайният продукт ще бъде документален филм "Наследство в камък и слово", който ще бъде..

публикувано на 01.06.25 в 11:56
Екипът на Ние, децата (Мария - вляво)

Децата вдъхновяват с начина, по който гледат на света

Мария Бояджиева за предаването на Радио София "Ние децата": "Ангелина Грозева и Андриан Асенов - преди 4 години се събрахме заедно, имахме сходни идеи какво трябва да е едно детско предаване. Имаме същия ентусиазъм. Сюжетите ни са различни - последният бе за националния химн. Децата вдъхновяват с начина, по който гледат на света. С много учудване,..

публикувано на 01.06.25 в 11:10
Ани Тодорова

Децата да следват мечтите си

Ани Тодорова преподава в българските училища в Брюксел и в Антверпен. От първи до десети клас пее в Детския радиохор, където се заражда любовта ѝ към класическото пеене. През 2010 година заминава за Брюксел с бъдещия си съпруг, българин, израснал във Франция и Белгия. Пее в хора към Европейската комисия. През 2012 година е заместник учител в българската..

публикувано на 01.06.25 в 10:36
Деца на прага на тийнейджърството

На прага на тийнейджърството

Момчетата и момичетата от 4 клас на 6-то основно училище "Граф Игнатиев" са на прага на тийнейджърството, но все още с радост празнуват 1 юни. Те споделиха с нас защо искат да пораснат и какви са предимствата и недостатъците на това да си възрастен. Добавиха и още нещо, тъй като често с порастването идват повече тревоги и притеснения, които ни карат да..

публикувано на 01.06.25 в 10:00

Софийски разкази - Историята на Националната библиотека

Историята на Националната библиотека започва с цитат от сп.Сердика от 1941, но историята е по-ранна. Първите книги са от фонда на Денкоглу и Марин Дринов. С приемането на закона за печата, издателите се задължават да изпровождат по 2 екземпляра даром. Първата публична библиотека е била до градската градина, има читалня и книгохранилище и е открита на..

публикувано на 31.05.25 в 16:00

Историята оживява - Реките на времето

Евгения Кръстева-Благоева представя книгата си "Реките на времето": "Писах я две години, заедно с хабилитационния си труд. Един приятел я нарече "спасителна книга в тези мракобесни времена". Това са две семейни истории, вплетени в едно. Родовете на майка ми и баща ми, общували с много интересни хора. Сага за градската култура. Имаме сериозна изворова..

публикувано на 31.05.25 в 15:00
Николай Райнов

Адресите на любовта – Николай Райнов

Николай Райнов е енциклопедична личност със забележително влияние в интелектуалните среди в началото на ХХ век. Той има разностранни таланти и задълбочени интереси в области като история на изобразителното изкуство, философия, окултизъм, поезия, публицистика. Но колкото е широка мисълта му, толкова оскъдно е умението му да показва чувствата си...

публикувано на 31.05.25 в 14:00