НИМ представя в изложба древни находки и открития от 2024 година

Националният исторически музей (НИМ) отвори врати за новата си изложба - "Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2024".

Тържественото откриване се състоя преди ден, в присъствието на вицепрезидента на Република България Илияна Йотова, министъра на туризма Мирослав Боршош, заместник-министъра на културата Амелия Гешева и доц. д-р Пламен Славов, съветник на Президента по духовност и култура. Сред присъстващите бяха и представители на държавни институции, учени и журналисти, които имаха възможността да се запознаят с новооткритите артефакти и да чуят истории, които хвърлят светлина върху ключови моменти от българската и европейската история.

Подобен тип експозиции се провеждат в Националния исторически музей от няколко години насам, в които се представят всички онези находки направени от българските археолози, начело с доц. Бони Петрунова, която е директор на музея.

През 2024 година археолозите на Националния исторически музей извършиха разкопки на 24 обекта из цялата страна.

Всяко едно откритие не само разширява знанията ни за миналото, но и ни приближава до разбирането на нашето културно наследство. Със съдействието на Министерството на културата, местни общини и частни спонсори, както и с помощта на партньорски институти като Центъра за подводна археология, тези разкопки предоставиха ценни находки от различни исторически епохи – от Праисторията през Античността до Средновековието.

Един от най-големите акценти на изложбата е археологическото откритие в крепостта Кокалянски Урвич.

Това място, дълго време обвито в мистерия, днес разкрива нова светлина върху нашето минало. Археолозите откриха уникален гроб, който крие сребърен пръстен с обков от злато, изобразяващ двуглав орел – символ на високо социално положение.

Смята се, че този пръстен е принадлежал на млад мъж на възраст между 18 и 25 години, и неговото откритие ни предоставя безценна информация за погребалните обичаи и материалната култура през втората половина на XIV век. Нещо повече, некрополът от този период показва, че песните за цар Асен от района на Панчарево започват да губят своята легендарност и се превръщат в исторически факт, който все повече се свързва с реалността на онова време.

Сред другите значими открития, които са част от изложбата, са разкопките в селищната могила Порой, където бяха разкрити следи от металургия и специализация в производството през Късния енеолит.

Друг интересен акцент в изложбата е откритата през есента на 2024 година църква в местността Аклади, близо до гр. Черноморец. Тя датира от V-VI век и е част от богатото християнско наследство на региона, свързано с римската и средновековната му история.

Това откритие, наред с тези в средновековния град Лютица и крепостта Букелон, разкрива стратегическото значение на тези места и тяхната роля в развитието на българската история.

Но не само тези обекти са включени в изложбата. Проучванията в крепостта Балък Дере, където беше открит храм от II-III век, разкриват как се е развивала религиозната архитектура на този регион.

Средновековното селище Велино предлага нови перспективи в изследването на каменните структури и гробове от IX-X век, които осветляват важни етапи от средновековната българска държава и утвърждаването на християнството.

Археологическите проучвания в многослойния обект "Св. Архангел" при с. Дъбница разкриха раннохристиянски храм, както и находки от Късната античност, които дават представа за стратегическото значение на този район. В античната крепост Равадиново проучванията разкриха част от укрепителната система и уникален керамичен перирантерий, датиращ от V-II век пр. Хр.

В допълнение подводните разкопки в акваторията на гр. Шабла и Ченгене скеле хвърлят светлина върху морската търговия през Античността и Късното Средновековие. Намерените оловни щокове и стъклени съдове разказват за живота и търговията, която е процъфтявала в този регион.

Археологическите разкопки са реализирани под ръководството и с помощта на: доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Петранка Неделчева, доц. д-р Константин Константинов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, д-р Филип Петрунов, Виолина Кирякова, Мартин Христов, Ивайло Кънев, Павлина Девлова, Илия Киров, Елена Ендарова, Михаела Занева, Илия Стоименов, Росен Пеевски, д-р Йото Валериев, Биртен Еминова, Михаил Ваклинов, Петър Петрунов.

Настоящата експозиция не е просто колекция от артефакти. Тя е едно уникално пътуване през времето, което ни позволява да се потопим в богатото минало на България и да разберем как археологическите открития ни разказват не само за древните цивилизации, но и за формирането на съвременното българско общество.

Подробности от записи на Боян Бочев чуйте звуковия файл.