Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов:
"Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на оцелели от Холокоста. Моята среща с романа бе преди 25 години в библиотека. Процесът на осъзнаване на отговорността е свързан и с възможност да не можеш да разкажеш миналото. Днес знаем как то може да бъде променено и подменено.
Малко или много книгата е като психоаналитичен сеанс. В отношението на автора с баща му има тъга, болка, радост, автентична емоционална палитра, няма нещо, което може да остане изгубено в превода. Арт е главният герой, който се опитва да се свърже с баща си, Владек. Това е историята на баща му и майка му. Ужасът на концентрационните лагери, бягството, предателства и моменти, в които се дефинира човешкото - може би долното желание да оцелееш.
Героите в романа обаче не са хора: евреите са мишки, германците - котки, поляците - прасета, американците - кучета. Буквализирането тръгва след реплика на Хитлер,че евреите може да са раса, но не човешка. За съжаление, нещата са се случили реално. Романът се движи от текста, той дава документалната част. В края няма как да не се чувстваш част от историята. В един момент всички сме заплашени такова нещо да се случи.
Днес все по-трудно предизвикателни книги стигат до пазара. В комикса можеш да покажеш звука, романът е воден от гласа на разказващия, който може да се опише и като сърдит старец, но е много тъжен човек. Има и невидими цитати на Бекет, има комикс в комикса. Защо досега романът не е бил преведен? Общият климат днес в България и в света го налага. Пропагандната власт може да промени историята. Една книга може да накара да се замислим за света. Примката на технологиите се стяга все повече."
Разходката по ул. Георги С. Раковски започва от най-високото ѝ място, с паметника на Вазов и витошката морена, от която да гледа към любимата си планина. Наблизо е Палатата Св.София, дело на арх.Парашкеванов (1929). Там е пл.Николай Гяуров, кръстен по инициатива на Гена Димитрова, която също живее наблизо. Следва историята на Военния клуб - коя всъщност..
Веселина Узунова от ИИИ-БАН за Аспарух Лешников: "Басът на групата Роберт Биберти е завиждал и на Аспарух Лешников, и на евреите в групата. Омразата по онова време се е ширила, дори и между членовете на групата. Аспарух Лешников става плячка на Биберти. След 9 септември 1944 на Лешников не е разрешено да напусне България. Писмата му доказват..
Борис Руменов, чиито псевдоним Борю Зевзека е измислен от проф. Иван Шишманов, е легендарна фигура сред софийските интелектуалци и бохеми през първите десетилетия на ХХ век. Името му е нарицателно, и също както за проф. Александър Балабанов, за него се разказват комични и куриозни случки. Хуморът му е свеж, заразителен и незлоблив, автор е на 15..
Шри – Шри Рави Шанкар гостува отново в България – Константин Драгов и Сана Драгова: "Той е основателят на фондация "Изкуството да живееш", тя е в над 180 държави. Учителят ще има лекция с възможност за въпроси и отговори и най-вече, ще има медитация в залата (НДК - зала 1). Ще е като на концерт. Заедно ще преминем отвъд хаоса. Блаженството е..
Филмът „Гунди“ влиза в британската разпространителска мрежа – режисьорът Димитър Димитров с подробностите: "Много е важно, че филмът продължава като част от програмата на британските кина от веригата "Орион". Тя е достъпна в сайта им и те са си направили сметка, че не само българи ще го гледат. Като студент там не съм си и мечтал, че някой ден мой..
Голямата маса: Градски дворове – Божидар Емануилов, зам.-кмет на "Оборище": "Има най-различни работилници за деца и възрастни в един от дворовете, гаражна разпродажба в друг, жива музика. Градските дворове е изчезваща среда, тези, които сме израснали в центъра ги помним. Те са мост между поколенията. Има и хора, които негодуват заради ограничения..
Уикенд с „ Мале-мале“ – второ издание на мини фестивала в Южния парк, гост по този повод ни е Петринел Денев: "Програмата ни е малка, първото издание бе изцяло за деца. Хуморът е подходящ и за възрастните. Предвидили сме и уъркшоп за улична клоунада - така и ние започнахме с "Мале-мале". Уличното изкуство дава свобода - да пробваш, да..