Автентична емоционална палитра

Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман  излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов:

"Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на оцелели от Холокоста. Моята среща с романа бе преди 25 години в библиотека. Процесът на осъзнаване на отговорността е свързан и с възможност да не можеш да разкажеш миналото. Днес знаем как то може да бъде променено и подменено.

Малко или много книгата е като психоаналитичен сеанс. В отношението на автора с баща му има тъга, болка, радост, автентична емоционална палитра, няма нещо, което може да остане изгубено в превода. Арт е главният герой, който се опитва да се свърже с баща си, Владек. Това е историята на баща му и майка му. Ужасът на концентрационните лагери, бягството, предателства и моменти, в които се дефинира човешкото - може би долното желание да оцелееш. 

Героите в романа обаче не са хора: евреите са мишки, германците - котки, поляците - прасета, американците - кучета. Буквализирането тръгва след реплика на Хитлер,че евреите може да са раса, но не човешка. За съжаление, нещата са се случили реално. Романът се движи от текста, той дава документалната част. В края няма как да не се чувстваш част от историята. В един момент всички сме заплашени такова нещо да се случи.

Днес все по-трудно предизвикателни книги стигат до пазара. В комикса можеш да покажеш звука, романът е воден от гласа на разказващия, който може да се опише и като сърдит старец, но е много тъжен човек. Има и невидими цитати на Бекет, има комикс в комикса. Защо досега романът не е бил преведен? Общият климат днес в България и в света го налага. Пропагандната власт може да промени историята. Една книга може да накара да се замислим за света. Примката на технологиите се стяга все повече."