Роден с името Димитър Христов Чорбаджийски (1890-1967), Чудомир се появява за първи път в печата през 1907 г., когато негови карикатури и римувани злободневки са публикувани във всекидневника "Балканска трибуна“. Следват първите му фейлетони, разкази, епиграми. Но творецът далеч не е само това.
В новата си книга за Чудомир, проф. д.и.н. Вера Бонева изследва автора в „неговата самоидентификация като "въобщественик" – творческа личност, ангажирана изцяло и всеотдайно с няколко роли – живопис, белетристика, краезнание, обществена дейност."
Пред Радио София проф. Бонева сподели, че книгата е посветена на нейната майка Елена Бонева, която е начална учителка.
"В първите години, когато аз вече можех да чета, тя донесе едно кратко издание на Чудомир вкъщи. Сложи го небрежно някъде, аз го намерих и го изчетох. Оттогава съм голям почитател на Чудомир. Той винаги е бил част от моето всекидневие като писател, с който си връщам оптимистичната гледна точка в живота“, каза проф. Вера Бонева.
"Въобщественик: Книга за Чудомир“ застъпва по-малко известните факти от живота на автора, както педагогическата и краеведската му дейност, така и наставничеството му спрямо млади творци, и пътуванията му в чужбина. Разгледан е и проблема за завещанията на твореца. В монографията са използвани и факти от архивите за любовните и семейни отношения със съпругата на Чудомир - Мара Чорбаджийска.
В книгата, проф. Бонева обръща внимание и на факта, че Чудомир е професионален художник.
"Той е завършил Художествената академия. Работил е 13 години като гимназиален учител в Казанлък по изобразително изкуство. Това е един от приносите на книгата. Това беше период от биографията му, който, общо взето, беше неизвестен. Изведнъж става известен като писател, а той цял живот рисува. Създал е обем от творби, като най-силният му жанр е акварелът“, посочи проф. Бонева.
Тя добави и друг малко известен факт – Чудомир е участвал във всички войни, които води България през първата половина на 20 век.
"Той обаче не пише, не споменава, няма в писмата му, в архива му, почти нищо няма. Просто мълчи изцяло за този травматичен период от живота му. Има художествени творби от фронта, от Първата световна война в Националния военноисторически музей, но те са такива "чудомировски“ – няма загинали, те са битови“, обясни проф. Вера Бонева.
В книгата са представени и очерци за музеите на Чудомир в Казанлък и с. Турия, както и за документалното му наследство в Държавна агенция "Архиви".
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Проф. Вера Бонева е историк, университетски преподавател, публицист, експерт по Възраждане, музеология и управление на висшето образование. Преподава в ШУ "Епископ Константин Преславски”, ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", УниБИТ – София. Автор е на 20 книги и на над 200 статии в областите на научните й интереси. Ангажирана е с инициативи за опазване на културното наследство на България и Европа, и с академични събития, които обогатяват националната ни история от XIX и началото на XX век с нови научни изследвания и издания.
Христо Христозов за някои акценти в Master of Art: "Фестивалът вече десета година показва филми, които не са масови. Но има общност от хора, ценители на това, което показваме. Тя не е малка, но филмите, които показваме, почти не се разпространяват. През фестивала оглеждаме живота си. Гледайки филмите, през разказа за твореца, се учим да живеем..
Ангелина Владикова и Силвия Трифонова от сдружение Bridges ни запознават с Концерта на толерантността под егидата на Австрийското посолство, което от миналата година е партньор на събитието: "Сдружението е създадено преди 16 години - то е платформа за диалог между различните религии и култури. Всяка първа седмица на февруари, от 2011 е седмица за..
Мая Цанева за рубриката "С деца на открито" на БНР и Сдружение "Безопасни детски площадки" ни запознава с ръководството , което СО са разпространили за да се превърнат училищните дворове в зелено споделено пространство: "Приветстваме тази нова програма, стартираща с обновяването на два училищни двора. Нямаме информация за архитектите, урбанистите,..
Лаврен Петров за изложбата на Здравко Александров : "От години сме приели мисията да представяме неговото творчество. Твърде малко бе времето за първата национална изложба миналата година и сега представяме 24 негови произведения в новия ни салон. Половината от тях не бяха показвани на националната изложба. Здравко Александров е оценен рано. Той е..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..
Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ? Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..
В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история. Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“...