Да се увеличи месечната необлагаема сума за ваучери за храна, предлагат от Асоциацията на операторите на ваучери за храна в България.
Според изчисленията им, е необходимо увеличение със 100 лева за месечната необлагаема сума за ваучери за храна и поне с 200 млн. лева в общия таван за годината. В момента месечната необлагаема сума е 200 лева, а приетите за миналата година средства за целта са 1,6 млрд. лева.
Пред Радио София главният секретар на Асоциация на операторите на ваучери за храна в България Таня Обущарова коментира, че последното увеличение на ваучерите за храна е било през 2022 г.
"От тогава насам минималната работна заплата е нараснала с над 50%, а цените на хранителните продукти - с около 30%-40%. От там идва и тази необходимост ваучерите също да бъдат леко увеличени, за да се запази тяхната покупателна способност, спрямо останалите доходи на работещите българи", обясни Обущарова.
За да се запази покупателната способност на българите с ваучери за храна е необходимо месечната необлагаема сума да се повиши на 300 лева, каза тя.
"Според нашите разчети, сумата следва да бъде увеличена с около 200 млн. лева до 1,8 млрд. лева, като тук отчитаме повишения интерес от работодателите и работещите. Тази социална придобивка е ценена и е една от най-любимите социални придобивки на българите", отбеляза Таня Обущарова.
Тя добави, че ако квотата не се изчерпа през настоящата година, тя не се прехвърля за следващата.
"Това не са реални средства от бюджета и те няма как да се прехвърлят", посочи Таня Обущарова.
От 1 юли 2024 г. у нас се издават само електронни ваучери. С тях могат да се заплащат храна и хранителни продукти в търговските обекти на пос терминал. Анкета на Асоциацията сочи, че и работодателите, и потребителите са доволни от дигитализацията на ваучерите.
В момента около 800 000 души в България получават ваучери за храна от работното си място, каза Таня Обущарова.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Христо Христозов за някои акценти в Master of Art: "Фестивалът вече десета година показва филми, които не са масови. Но има общност от хора, ценители на това, което показваме. Тя не е малка, но филмите, които показваме, почти не се разпространяват. През фестивала оглеждаме живота си. Гледайки филмите, през разказа за твореца, се учим да живеем..
Ангелина Владикова и Силвия Трифонова от сдружение Bridges ни запознават с Концерта на толерантността под егидата на Австрийското посолство, което от миналата година е партньор на събитието: "Сдружението е създадено преди 16 години - то е платформа за диалог между различните религии и култури. Всяка първа седмица на февруари, от 2011 е седмица за..
Мая Цанева за рубриката "С деца на открито" на БНР и Сдружение "Безопасни детски площадки" ни запознава с ръководството , което СО са разпространили за да се превърнат училищните дворове в зелено споделено пространство: "Приветстваме тази нова програма, стартираща с обновяването на два училищни двора. Нямаме информация за архитектите, урбанистите,..
Лаврен Петров за изложбата на Здравко Александров : "От години сме приели мисията да представяме неговото творчество. Твърде малко бе времето за първата национална изложба миналата година и сега представяме 24 негови произведения в новия ни салон. Половината от тях не бяха показвани на националната изложба. Здравко Александров е оценен рано. Той е..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..
Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ? Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..
В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история. Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“...