Жаклин Вагенщайн е български издател, създател, директор и селекционер на кино-литературния фестивал "Синелибри“. Пред Радио София тя сподели, че в живота й, Франция носи особен сантимент.
"На първо място съм благодарна. На второ – приемам го като изключителна чест да получа този Орден, особено от държава като Франция. Това е едно признание за това, че френската държава, френското Министерство на културата са забелязали нещата, които правим. Това много ме радва, първо по сантиментални причини, тъй като Франция за мен е родина, не само, че съм учила там, не само, че нося френско име. Дядо ми още на 3 години е емигрирал във Франция. Във Франция съм следвала 12 години, което завърши със защита на докторат, темата беше за сближаването на Франция и България“, каза Жаклин Вагенщайн.
След като се прибира в България преди 25 години, застава зад издателство "Колибри“, а преди 10 години създава кино-литературния фестивал "Синелибри“.
Казва, че е време българската държава да разбере колко е важно да имаш международна културна политика. По думите й, това се отплаща.
"Имам чувството, че в България се гледа в краткосрочен план. Ако се гледа в дългосрочен план, културната политика е една от политиките, които, според мен, се изплащат най-добре. Представи си, че гледам френски филм или, че прочета френска книга и след това реша да отида да видя Айфеловата кула, и когато ми хареса реша да уча там, и когато се прибера в България реша да работя, реша да издавам нейните книги или реша да правя съвместно с нея филми – ето начинът, по който нещата имат възвръщаемост и имат смисъл в дългосрочен план“, обясни Жаклин Вагенщайн.
Според нея, България може да заимства от изкуството и литературата на Франция, всичко.
"Не мисля, че българската политическа класа си дава сметка за важността на културата, не просто за съхранение на националното. Става въпрос за съхранение на ценностите и за предаването им на поколенията. Не само това – културата е огледало на действителността, на психическото състояние, на всичко, което е пропило тази действителност. Затова е толкова важно то да бъде съхранено, за да бъде пренесено през вековете“, обясни създателката на кино-литературния фестивал "Синелибри“.
Споделя, че именно "Синелибри“ е "любимото й дете“.
"Там са обединени другите ми две любими деца – киното и литературата. Тяхното взаимодействие ражда изключително любопитни плодове, смятам, че това е някаква еманация на всичко, което правя и в което вярвам", посочи Жаклин Вагенщайн.
Казва, че можеш да разбереш по-добре културата на дадена страна, ако си чел нейната литература и си гледал филмите й.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Учителите от 117 училище „Св. Св. Кирил и Методий“ Илона Стоянова и Даян Русинов представят проекта за опазване на културното наследство, по който работят. Целта на проекта е учениците да задълбочат своите знания, свързани с българската история и традиции, а крайният продукт ще бъде документален филм "Наследство в камък и слово", който ще бъде..
Мария Бояджиева за предаването на Радио София "Ние децата": "Ангелина Грозева и Андриан Асенов - преди 4 години се събрахме заедно, имахме сходни идеи какво трябва да е едно детско предаване. Имаме същия ентусиазъм. Сюжетите ни са различни - последният бе за националния химн. Децата вдъхновяват с начина, по който гледат на света. С много учудване,..
Ани Тодорова преподава в българските училища в Брюксел и в Антверпен. От първи до десети клас пее в Детския радиохор, където се заражда любовта ѝ към класическото пеене. През 2010 година заминава за Брюксел с бъдещия си съпруг, българин, израснал във Франция и Белгия. Пее в хора към Европейската комисия. През 2012 година е заместник учител в българската..
Момчетата и момичетата от 4 клас на 6-то основно училище "Граф Игнатиев" са на прага на тийнейджърството, но все още с радост празнуват 1 юни. Те споделиха с нас защо искат да пораснат и какви са предимствата и недостатъците на това да си възрастен. Добавиха и още нещо, тъй като често с порастването идват повече тревоги и притеснения, които ни карат да..
Историята на Националната библиотека започва с цитат от сп.Сердика от 1941, но историята е по-ранна. Първите книги са от фонда на Денкоглу и Марин Дринов. С приемането на закона за печата, издателите се задължават да изпровождат по 2 екземпляра даром. Първата публична библиотека е била до градската градина, има читалня и книгохранилище и е открита на..
Евгения Кръстева-Благоева представя книгата си "Реките на времето": "Писах я две години, заедно с хабилитационния си труд. Един приятел я нарече "спасителна книга в тези мракобесни времена". Това са две семейни истории, вплетени в едно. Родовете на майка ми и баща ми, общували с много интересни хора. Сага за градската култура. Имаме сериозна изворова..
Николай Райнов е енциклопедична личност със забележително влияние в интелектуалните среди в началото на ХХ век. Той има разностранни таланти и задълбочени интереси в области като история на изобразителното изкуство, философия, окултизъм, поезия, публицистика. Но колкото е широка мисълта му, толкова оскъдно е умението му да показва чувствата си...