Христо Недялков е на 47 години. Живее в столичния район "Кремиковци". Казва, че последните 15 години е все по-трудно преминаването през бариерата без чакане от половин час. За да изпълни лични и работни ангажименти, Христо преминава през прелеза 4 пъти дневно, като в поне 3 от тях попада в образувалата се "тапа". Споделя, че местните наричат прелеза "контролно-пропускателен пункт". Шегуват се и по повод влизането на България в Шенген, което Сеславци и "Кремиковци", разделени от релсите, все още не са дочакали.
По думите на местните жители, нужди като достъпа до аптека в региона биват затруднявани заради бариерата. Оказва се на мястото са разположени 6 коловоза, през които ежедневно преминават и маневрират малки дизелови локомотиви, без които пътническите влакове няма да могат да заминават и преминават през местната гара по предварително изготвеното разписание. Това уточниха в писмен отговор от Националната компания "Железопътна инфраструктура". Според жителите на района има и случаи обаче, в които бариерата се спуска и вдига без да е преминал нито един влак или локомотив.
Кметът на район Кремиковци Лилия Донкова, също подкрепи исканията на жителите.
В отговор до Радио София от Националната компания Железопътна инфраструктура обясниха още:
"Местоположението на прелеза в гарата налага, когато се отвори сигнал, който да позволи влак да се приеме от другата страна на гарата (не от страната на прелеза), бариерите да са спуснати. Ако влакът спре в гарата и не продължи движението си към прелеза, се получават описаните случаи, когато бариерата е спусната, дори когато не преминават влакове“.
От държавното предприятие добавиха, че не могат да бъдат налагани ограничения в кои часове да бъдат изпълнявани заявките. По думите им работното време на превозвачите, които гарата обслужва, е през деня. НКЖИ е длъжно да осигурява непрекъснат достъп до обслужващите съоръженията в гарата, като обслужването става по заявка на клиентите.
"Съгласно изискванията на съществуващата нормативна база, максималното време за заемане на прелезите при извършване на маневра е 20 минути. НКЖИ отговаря както за техническата изправност на прелезите, така също и за действията на експлоатационния персонал, отговорен за движението на влаковете. Местоположението на прелеза в гара "Кремиковци" е много специфично. Прелезът обхваща всички коловози на гарата и за всеки влак или возило, което трябва да се придвижи през района, бариерите трябва да бъде спуснати. Това означава, че освен при преминаване на влакове, бариерите трябва да са спуснати и когато се извършват маневрени придвижвания за преместване на вагони от един коловоз на друг за обслужване на клиентите в гарата“.
"Времето, през което прелезът е затворен (т.е. бариерите са спуснати) може да бъде намалено, чрез внедряване на съвременни технически решения. За реализирането е необходимо време за изготвяне на проект и провеждане на обществена поръчка за избор на изпълнител. Трайното решение е изграждане на пътен надлез, за което е необходим значителен финансов ресурс и време. В Националната компания "Железопътна инфраструктура" на този етап няма предвидени средства за изграждане на пътно съоръжение, което да замести пресичането на едно ниво на пътната и железопътната инфраструктура. В район "Кремиковци" на Столичната община е изготвено инвестиционно намерение за изграждане на такъв тип съоръжение, което е подкрепено от НКЖИ и се надяваме съвсем скоро да се намерят средства за изграждането му", казва от НКЖИ.
Срок за изграждането на съоръжение няма.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Снимки: Надежда Герова
Историята на Националната библиотека започва с цитат от сп.Сердика от 1941, но историята е по-ранна. Първите книги са от фонда на Денкоглу и Марин Дринов. С приемането на закона за печата, издателите се задължават да изпровождат по 2 екземпляра даром. Първата публична библиотека е била до градската градина, има читалня и книгохранилище и е открита на..
Евгения Кръстева-Благоева представя книгата си "Реките на времето": "Писах я две години, заедно с хабилитационния си труд. Един приятел я нарече "спасителна книга в тези мракобесни времена". Това са две семейни истории, вплетени в едно. Родовете на майка ми и баща ми, общували с много интересни хора. Сага за градската култура. Имаме сериозна изворова..
Николай Райнов е енциклопедична личност със забележително влияние в интелектуалните среди в началото на ХХ век. Той има разностранни таланти и задълбочени интереси в области като история на изобразителното изкуство, философия, окултизъм, поезия, публицистика. Но колкото е широка мисълта му, толкова оскъдно е умението му да показва чувствата си...
Проектът „Богини на водата“ стартира - деца и младежи между 15 и 29 години ще могат да се включат в арт ателиетата му. Сред тях са дизайнерско ателие, литературно ателие, музикално ателие и още. Инициатор е авторът и основател на сдружение „Благ ден“ – Виолета Янушева, с която разговаряме: „Идеята се роди в една нощ. Символът на Банкя е водата..
Александър Шпатов и поредната инициатива " 2025 книги за българските библиотеки". За поредна година по повод 24 май, читАлнЯта предизвиква всички любители на четенето да подкрепят българските библиотеки. Целта тази година са 2025 нови книги до края на юни, които ще се дарят на читалищни, училищни, общински и регионални библиотеки в цялата страна...
Георги Кузмов, кмет на район Оборище представя поредното издание на " Голямата маса на Оборище". Сърцето на район Оборище ще посрещне съседи, артисти, малки и големи бизнеси и хора около „Голямата маса“ – онова специално място, където непознати стават съседи, а споделената храна е повод за нови приятелства. Да споделиш храна със съседа е безценно...
Ема Паунова ни кани на откриване на летния сезон на Витоша с голям празник. Два лифта ще работят и това лято над София. В деня на откриването, на долна станция на Витошко лале 1 ще има музика и изненади за туристи и колоездачи: "Откриваме трасето за спускане на колоездачите по Витошко лале, а утре празникът ще е специален за децата и..