Пианото е най-естествено, ние не свирим на него, то свири на нас

Надежда Йоцова е израснала в музикална къща – баща ѝ е Христо Йоцов, емблематична фигура в българския джаз, майка ѝ е цигуларка в Симфоничния оркестър на БНР, нейният дядо Георги Йоцов е изтъкнат обоист от Софийската филхармония (със сериозен интерес към барока), баба ѝ Рина Ранджева е пианистка…можем да продължим да изброяваме, но Надежда върви по свой собствен музикален път. 

Тези напластявания обясняват сериозния ѝ и задълбочен интерес към историята на музиката (като цяло) и към българската музика. Наскоро тя завърши своята докторска дисертация, посветена на Димитър Ненов. В нея има много интересни открития за големия български композитор, пианист и клавирен педагог, някои от които неоткрити досега, тъй като тя е имала достъп до архивите на немските архиви. 

От 2009 година Надежда Йоцова живее в Германия, в Хановер, там прави магистратура по пиано и камерна музика. А как ударните инструменти се включват в живота ѝ, чуйте в интервюто, както и за образа на българска култура зад граница, как той трябва да се изгражда и подхранва и защо личността на Димитър Ненов няма аналог:

"Отидох да следвам магистратура в академията в Хановер. Много е различно, тръгнах с идеалистични подбуди, после започнах да се занимавам с преподаване, с което се изхранвам. А инструментите, средата, ме насочиха към историята на музиката. 

Страшно важно е да имаш досег с натуралния звук. Пианото е най-естествено, ние не свирим на него, то свири на нас. Не знаех с какво ще се занимавам, не знаех, че ще стана пианист. А сега открих, че кахонът ми помага и в свиренето, обичам да импровизирам, но и в преподавателската ми работа. Всичко опира до желанието за работа и отдаване."