144 страници, посветени на Българското национално радио, предлага последния брой на списание "ЛИК" по случай 90-годишнината на обществената медия.
Изданието на Българската телеграфна агенция (БТА) е озаглавено "БНР 90 години по-късно" и ще бъде представено днес от 17.00 часа в Мраморното фоайе на БНР на бул. "Драган Цанков" 4.
Събитието ще бъде съпътствано от откриването на изложба "90 години БНР – радиото на поколения българи", която представя фото и архивни документи от фондовете на Държавна агенция "Архиви" и БТА.
"Емоционалната ми връзка с БНР е многостранна - като събеседник, слушател, регулатор (беше председател на СЕМ - бел.ред.) , преподавател, изследовател, автор на мониторинг на програмите – посочи пред БНР-Радио София доц. Георги Лозанов, главен редактор на "ЛИК". – Бях и близък приятел с историка на Радиото – проф. Веселин Димитров."
По думите на доц. Лозанов, всъщност радиото (разбирай БНР) е бил важен ход на българския модернизъм. Включително и заради това, че една нова за времето си комуникативна технология помага за модернизацията на страната, както и заради начина на общуване с аудиторията и промяната ѝ.
"В случая става своеобразно чудо – вкарваш журналистически разказ в архива на БТА, а вадиш оттам исторически разказ – остроумно отбеляза Лозанов. – И сега четем като история това, което е било отразявано като гореща събитийност.
Българското национално радио винаги е възприемано като достойна медия. Това е общото впечатление. Винаги се е държало достойно, дори по време на комунизма.
Създаваше модели на комуникативно поведение. Имаше предавания, които станаха емблема на промяната. Политическата роля на БНР трябва да се оцени високо. Пожелавам на БНР да не се плаши както при опитите на политиците за някаква намеса, така и от прогнозите заради новите технологии."
"Опитахме се да видим и разкажем историята на БНР през архива на БТА и през архива на БНР от съвременна гледна точка – отбеляза Яница Христова - отговорен редактор на списанието. – Могат да се прочетат материали не само за новинарската информационната част на Радиото, но и за създателите на култура от страна на музикалните състави.
В разговора участва и Даниел Ненчев, който е водещ по Радио София и е автор в изданието на "ЛИК", посветено на БНР.
Днес на много места ще продължи да вали сняг или дъжд и сняг, но от запад валежите ще започнат да отслабват и спират, а облачността да се разкъсва и намалява. До вечерта облачността ще намалее над по-голямата част от страната, съобщиха от НИМХ. Вятърът ще бъде слаб до умерен от северозапад, в Източна България от север. Максималните температури ще бъдат..
Резултатите от кампанията на сдружение „Безопасни детски прлощадки“: Преди няколко месеца, както обявихме и в ефира на Радио София, сдружение „Безопасни детски площадки“ стартира кампанията „Осинови спортна площадка“. Сега разбираме, че победителите са повече от първоначално обявените награди. Как се стигна дотук и голям ли беше интереса –..
Има едно село Смоличано в Oсоговската планина, което час по час и ден след ден става все по-красиво. Преди няколко години там се установява Елена Начева и създава „Живей с любов“ – пространство за деца, които творят. И селото, в което постоянно живеят десетина човека, започва да се променя – пленери, детски лагери, музикални майсторски класове...
Весела Кунчева за предстоящето на 13 април в НДК представление "Исус Христос Суперзвезда": "В момента работим и по мюзикъла "Коса". Радваме се много на това, което правим. Огромна отговорност! Имахме трънлив път - бяхме готови с премиерата и се обяви пандемията. Трябваше да изчакаме година и половина. Това смирение, към което ни принуди ситуацията, бе..
Момчил Николов , автор на и носител на престижната награда „13 века България“, за третата си книга от поредицата "Чекмо": "Чекмо е истински човек. Познавам го от 2002-3, когато живееше в Испания с питон-албинос "Джеймс Бонд", който влезе сега в третата книга. Казах му: "Йонко, един ден ще напиша роман за теб". Името му е Йонко, викат му "Чекмо"..
Разлистваме старите документи за избирането на София за столица на България: Но още преди 1879, за Иван Богоров тя е: "Гъбава с руди, разположена на приятно и лично поле при р.Искър. Има чисти и широки улица, добричко училище. Околностите са накичени с 12 манастира." Георги Раковски я нарича "сърцето на България" в недовършен ръкопис, а за Петко..
Светлана Мухова и новата ѝ книга "Извори за миналото на Копривщица от османските архиви": "Идеята за книгата възникна към края на 2023, Васил Теохарев от с.Розино е вдъховител. Той е млад човек, който изследва своя район. 1525 е първото споменаване на Авред Алан (женска поляна) - първият топоним на Копривщица, която още не е поселище. По негова идея,..