Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Думите в българската история според Стефан Иванов

Стефан Иванов
Снимка: Личен архив

Ако думите са облеклото на историята, с какви думи е облечена българската история? Как можем да избягаме от клишетата от учебниците и общественото говорене, но все пак разказът ни да бъде правдив и обективен за тези, на които тепърва предстои да се запознаят с важните за народа ни моменти? 

Пред БНР-Радио София поетът и драматург Стефан Иванов направи опит в условната ситуация да обясни на сина си някои от събитията на българската история с други думи.

Например думата робство може да се замени с подчинение или зависимост, с османско владичество, а освобождение – с промяна или възраждане.

Използваната за взаимоотношенията България-СССР (Русия) фраза братска помощ същност трябва да се тълкува като политическо влияние.

"Надявам се от учебниците синът ми да научи колко са важни глаголицата и кирилицата, какво е дързост и колко тя е присъща на Левски, на Ботев, Раковски. Искам той да е убеден, че хората трябва да вярват в духа си, в свободата и бъдещето си, да се борят за независимостта и самостоятелността си. Но не бих искал да му спестя и сложните, понякога премълчавани мрачни думи и моменти от нашата история, а и от настоящето – предателство, глад, страх, насилие, лъжа, разруха, корупция. Надявам се те да са по-малко от бъдещето ни", подчерта Иванов.

По думите на поета и драматург, всичко може да се разкаже с думи. Но човек има лимит на това, което може да се понесе като история.

"Иска ми се за българите да говорим повече с думите търпение, любов, радост (кеф)."

Чуйте разговора на Мария Илиева.

  • Стефан Иванов (р. 1986 г. в София) е завършил е Френската гимназия и философия в Софийския университет, след като преди това е бил сред победителите на Олимпиада по философия. Автор е на пет книги с поезия - "4 секунди лилаво" (под псевдонима Сив Анов), "Гинсбърг срещу Буковски в публиката" (2004 г.), "Списъци" (2009 г.), "Навътре" (2014 г.) и "Без мен" (2024 г.). Публикувал е текстове във в. "Култура", "Литературен вестник", "Сега", списанията "Егоист", "Maxim", "Жената днес", "Мениджър", "Капитал Лайт", "Ах, Мария" и др. През 2011 г. печели първа награда на фестивала "София: Поетики". След 2012 г. се занимава активно с драматургия. Заедно с Иван Добчев през 2013 г. получават наградата "Икар" за най-добър театрален спектакъл за "Медея - майка ми" (ТР "Сфумато").
По публикацията работи: Георги Нейков


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Елисавета Станчева

Да намерим времето на нашата свобода

Елисавета Станчева, изкуствовед, за дискусията „На ръба“, в която композиторът Петър Керкелов разказва за създаването на новата си пиеса. Какво се случва, когато музиката премине отвъд познатото и експериментира с нови форми, звуци и идеи? Как се изгражда музикална драматургия, която преплита класическо звучене с електронни елементи? Среща-дискусия..

публикувано на 18.05.25 в 11:49
Три тенора…и още нещо с Михаил Михайлов и Юрий Николов

Три тенора…и още нещо; "непрекъснато си помагаме и предизвикваме!"

Музикалният спектакъл „Три тенора…и още нещо“ на Камерна опера Благоевград с диригент Георги Еленков ще гостува в София на 23 май на сцената на театър „Сълза и смях“. По този повод ни гостуват двама от участващите трима тенори – Михаил Михайлов и Юрий Николов: "Винаги е удоволствието като трима тенора, които са и приятели, са заедно на сцена...

публикувано на 18.05.25 в 11:07

Като засвири оркестър в града, значи идва празник

Мария Карагьозова ни представя Фестивала на училищните и младежките оркестри, организиран от Асоциацията на фестивалите в България и финансирани от Национален фонд Култура: "Оркестрите загубиха част от структурата си по време на пандемията. Фестивалът насърчава отново децата в тези оркестри. Той е трибуна на музиканти-любители. Не съревнование..

публикувано на 18.05.25 в 10:21

Софийски разкази - арх. Пенчо Койчев и Съдебната палата

Как е описвана Съдебната палата в софийската преса в началото на 40-те години на миналия век, къде и кога е имало проекти да бъде изградена тя още в края на 19 век и началото на 20 век?  Още в спомените на Георги Каназирски-Верин, "Шишковия трамвай" за Бали Ефенди, който е тръгвал от мястото на днешната Съдебна палата. Проектът Екс Професо на..

публикувано на 17.05.25 в 16:00
Йерусалим днес

Историята оживява - Хаджиите от Банско, част първа

Разговорът е с изследователите и генеалози Светлана Дяконова - Арсен - потомка на голям род от Банско и секретар на Българската генеалогична федерация “Родознание” и Ивелин Любенов - индивидуален член на Българската генеалогична федерация ‘Родознание”: Във втората част продължаваме с другите хаджии и техните фамилии: "Срещаме графити от 1771 за..

публикувано на 17.05.25 в 15:00
С Васил Попов

Като чуя прочита, сънувам кошмари със собствената си история

Писателят Васил Попов за сериала по романа му Мамник и издаването на следващия, Лехуса: "Докато пишех "Мамник" мислех, че жанровата литература не е разпространена в България, но се изненадах от интереса на различните възрасти. Снимките приключиха април. Предполагам, че ще е готов зимата. Натрупа се материал - скоро почвам третия. Съвсем различно..

публикувано на 17.05.25 в 14:28
Със Захари Нанков

Не сме високото изкуство, но може да се задълбае

Покана за танцов спектакъл TRAPтайм? от Захари Нанков, танцьор и хореограф: "Концепцията я реализирах преди 3 години, сега я повтарям с ученици от моята школа. Комбинирал съм стила в музиката трап с рагтайм - като музика и роман. Правя съпоставки между тези две епохи - тогава и сега, всичко минава през една игра. Проследяваме нишката как се променя..

публикувано на 17.05.25 в 14:15