Защо са важни профилактичните прегледи и превенцията, за да имаме здрави бъбреци?

Днес отбелязваме Световния ден на бъбречното здраве, под надслов "Здрави ли са бъбреците ти?“ 

Световният бъбречен ден се отбелязва ежегодно през втория четвъртък на месец март, затова датата тази година е 13 март.

Един от десет възрастни в Европа страда от хронично бъбречно заболяване (ХБЗ), а прогнозата е, че броят на пациентите ще нараства поради две причини – застаряващото население и нарастващо разпространение на рискови фактори като захарен диабет, сърдечносъдови заболявания и затлъстяване.  

Въпреки широкото разпространение на заболяването, едва 1 от 10 души с хронично бъбречно заболяване има поставена диагноза.

Сред основните причини за късното откриване са ниската информираност и липса на обучение за ХБЗ в обществото, дори и сред пациентите от рисковите групи.

Здрави ли са бъбреците ни и какви грижи да полагаме, за да останат здрави по-дълго време? Кои са най-новите промени в Нормативната уредба у нас, които дават възможност на българските пациенти за нови изследвания, важни за бъбречното здраве?

В предаването “Ритъмът на столицата“ разговаряме с доц. д-р Любомир Киров - главен координатор на Националния експертен съвет по Обща медицина и председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България.

"От 2011 година насам, в световен мащаб се говори за хронично бъбречно заболяване – обобщаващо понятие, което може да включва най-различни бъбречни заболявания, които обаче водят до един и същ резултат – увреждане на функцията на бъбрека, което ние наричаме хронична бъбречна недостатъчност и има начини то да бъде установено още в най-ранен стадий“, посочи той.

По думите му, проблемът с ХБН и останалите бъбречни заболявания, които се включват към него е, че за тях най-често няма оплаквания и може да се случи така, че когато се установи съществуващия отдавна проблем, той да е доста напреднал и възможностите за повлияване върху него да не бъдат толкова добри, което допринася да се стигне по-бързо до крайните стадии и ползването на диализно лечение и последваща трансплантация.

Да се правят редовно профилактични прегледи с цел превенция.

"Когато нямаме оплаквания, полезно е да се посети общопрактикуващия лекар веднъж в годината. Изследването на креатинина е част от изследванията, които се правят и то разписано като алгоритъм веднъж годишно, за да се провери каква е функцията на бъбрека. Друго важно изследване е съотношението албумин-креатинин в урината – изследване въведено след промяна в Нормативната уредба, по предложение на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания и здравни експерти. Това изследване засега е насочено само към хората с диабет“, подчерта д-р Любомир Киров. 

Той уточни, че поради неволна грешка или недоглеждане, изследването не е записано за всички пациенти с диабет тип 2, които се наблюдават диспансерно и са над 400 хиляди души.

"Вече е сезирано Министерство на здравеопазването и се надяваме текстът да бъде коригиран в правилната посока“, съобщи медикът.

Той обясни защо към хората с диабет се насочват тези превантивни мерки – поради това, че те са в повишен риск от увреждане на бъбреците и бъбречната функция.

Той изтъкна, че ХБН протича тихо, както и много други състояния в човешкото тяло.

"Има неща, които виждаме, има неща, които само ние лекарите можем да видим, има неща, които са невидими, не дават оплаквания – именно заради тях е нужно да правим различни тестове и изследвания. Когато едно изследване го има осигурено, то е добре да се направи“, категоричен е специалистът.

Още важни аспекти по темата чуйте в разговора на Данаил Конов в звуковия файл.