Институтът за изследване на климата, атмосферата и водите при Българска академия на науките (ИИКАВ-БАН) организира конференция и тържествено събитие, посветено на водата като безценен природен ресурс, незаменим компонент на всички организми и жизнена среда, но и генератор на екстремни събития като бури, градушки и наводнения.
Повод са три международни дни – на ледниците (21 март), на водата (22 март) и на метеорологията (23 март).
Форумът включва и официално събитие под егидата на ЮНЕСКО и Световната метеорологична организация, което ще се излъчва на живо онлайн.
На 21 март в Големия салон на БАН (пл. "Народно събрание" в София), директорът на ИИКАВ-БАН проф. Екатерина Бъчварова и проф. Боян Кулов показват иновативни идеи за възстановяване на влажните зони по река Дунав по европейския проект DaWetRest.
За водните ресурси на България и настоящата водна криза лектор е проф. Емил Бурназки.
В предаването “Ритъмът на столицата“ поставяме акцент върху конференцията и темите от нея - ефектът на климатичните промени върху криосферата в Югоизточна Европа и изчезващите малки ледници в планините на Югоизточна Европа – Балканите.
Събеседник е проф. Емил Гачев от ИИКАВ-БАН, водещ експерт по география и екология, автор на книгата "Води и Земята".
“Тази година Световния ден на водата е посветен на ледниците, ще бъде отбелязан под мотото “Нека запазим ледниците“. Ние се солидаризираме към това мото, обявено на планетарно ниво, припознаваме го при отбелязването на тези дни тук. Деня за защита на ледниците - 21 март, се учредява под егидата на ЮНЕСКО. През 2025 г. този ден и ще бъде отбелязан за първи път", съобщи той.
Пред БНР проф. Гачев разказа какво представляват малките ледници в планините на Балканския полуостров и защо са от голямо значение за екосистемите в този регион.
По думите му, те спадат в категорията на микроледниците.
"Това не са класически ледници, каквито имаме в Алпите или в Хималаите, но са си ледничета. За да бъде едно природно тяло ледник, трябва да отговаря на две условия - да бъде постоянно във времето и да има в него движение на ледената маса, под нейната собствена тежест. Дълги години се смяташе, че на Балканите няма ледници, но в последните 20-30 години бяха направени доста детайлни изследвания на някои от тези форми, включително и в България. В резултат на това учените смятат, че се касае за форми от ледников тип, макар и много малки", посочи ученият.
В сравнение с големите световни ледници, при които основен момент е водният ресурс и климатичното влияние, ледниците тук нямат такова значение, защото са малки. Но имат значение като част от нашето природно наследство, като най-южните ледени маси в Европа, които се намират на Балканския полуостров. Тяхната роля е като природен архив, от който можем да научим много за историята на климата, включително в миналото, подчерта експертът.
"На Балканите също има топене на ледниковия слой. Преди това в период на наблюдение в повече от две десетилетия, при нас имаше много слаба такава тенденция към промяна , или даже почти я нямаше, но в последните десет години, заради все по-ескалиращите промени в климата, вече има ясна тенденция към деградация на ледниковите форми", разкри проф. Гачев.
Буди тревога прогнозата, че в бъдеще те ще спрат да бъдат ледници по своята същност, поради високите температури и липсата на достатъчно сняг, който да ги подхранва.
Основното количество от нея е в полярните ледници, които са доста по-големи от планинските. Но определени планински ледници, намиращи се в райони между тропиците и екватора имат огромно значение за страните, през които протичат, като например Централна Азия, защото това са засушливи страни, за които това е много съществен воден ресурс.
"При нас случаят не е такъв, защото това са едни много малки ледникови форми, които нямат отношение към водния баланс. Това, което имаме като основно явление, е намаляването на снега, а то дава отражение върху цялата ни природа, включително и върху водните запаси", отбеляза проф. Емил Гачев.
Какви са в посоките, в които трябва да се мисли и действа и какви мерки се обмислят и ще бъдат представени на форума - чуйте в разговора на Елисавета Балеганска.
В " Историята оживява" говорим за хижа Камен дел и слушаме членове на Туристическо дружество "Камен дел", включително и как пеят: Петър Панков, член на ТД Камен дел: "За 18-и път правим и маратона до Черни връх. Още преди 1934 млади боянци са решили да направят туристическо дружество, те са и членове на читалището. Още при основаването решават, че..
Малките пет кьошета: Видни политици и хора на изкуството са сред първите му знатни жители. От Стефан Стамболов и д-р Кръстев до Екатерина Каравелова и Димчо Дебелянов. Къде е бил "тихият двор с белоцветните вишни"? Каква трагедия се разиграва там и още други подробности за съдбата на мястото, последователно пивница, впоследствие - разрушена - в..
Радиоразказ в четири действия за любимите жени на Ламбо В Адресите на любовта проследяваме малка част от сложния, но изпълнен с уважение към жените емоционален живот на незабравимия Стефан Данаилов, който беше не само популярен актьор, но и хубав, земен човек. В унисон с любимия му театър, разказът е в четири действия с музика..
Театър-студио 4xC, в партньорство с "Алма Алтер", с подкрепата на Европейския Корпус за Солидарност и Софийския университет, ви кани на едно предизвикателство за духа, тялото и въображението – 24-часовия Нон-Стоп Театрален Маратон. Валерия Димитрова с подробностите: "Това е 22-о издание. 30 актьори и 70 души публика, вкл. представление, което..
Bulgaria Bird walks организират сутрешна и обедна разходки за наблюдение птици в Парка на Летище София. Поканата е от Веселина Шуманова, гид на разходката: "Това е първата инициатива за ежемесечно наблюдение в пет града в България. Паркът до Летището е идеално място за наблюдение на прелетни птици. София е една от европейските столици с огромно птиче..
Доц. д-р Калина Радева , ръководител Катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ в СУ за Световния ден на водата: "Трябва желание за почистване. Ние сме на поляните зад Горубляне, на около 300 м. от Околовръстното. Вече трета година се грижим за този участък и го зарибяваме с балканска пъстърва. Днес сме от 10 до 13, когато ще дойде..
В края на настоящата седмица гражданският активист Веселин Кръстев и урбанистът Калоян Карамитов коментираха във "Форум" следните теми: Наредби, сгради, квартали, документи и интереси на инвеститорите. "Не се мисли за хората, за бъдещето и как ще се живее." Има ли власт и право кметът на откаже проект при изрядни документи или при такива..
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Облачно
Облачно