Институтът за изследване на климата, атмосферата и водите при Българска академия на науките (ИИКАВ-БАН) организира конференция и тържествено събитие, посветено на водата като безценен природен ресурс, незаменим компонент на всички организми и жизнена среда, но и генератор на екстремни събития като бури, градушки и наводнения.
Повод са три международни дни – на ледниците (21 март), на водата (22 март) и на метеорологията (23 март).
Форумът включва и официално събитие под егидата на ЮНЕСКО и Световната метеорологична организация, което ще се излъчва на живо онлайн.
На 21 март в Големия салон на БАН (пл. "Народно събрание" в София), директорът на ИИКАВ-БАН проф. Екатерина Бъчварова и проф. Боян Кулов показват иновативни идеи за възстановяване на влажните зони по река Дунав по европейския проект DaWetRest.
За водните ресурси на България и настоящата водна криза лектор е проф. Емил Бурназки.
В предаването “Ритъмът на столицата“ поставяме акцент върху конференцията и темите от нея - ефектът на климатичните промени върху криосферата в Югоизточна Европа и изчезващите малки ледници в планините на Югоизточна Европа – Балканите.
Събеседник е проф. Емил Гачев от ИИКАВ-БАН, водещ експерт по география и екология, автор на книгата "Води и Земята".
“Тази година Световния ден на водата е посветен на ледниците, ще бъде отбелязан под мотото “Нека запазим ледниците“. Ние се солидаризираме към това мото, обявено на планетарно ниво, припознаваме го при отбелязването на тези дни тук. Деня за защита на ледниците - 21 март, се учредява под егидата на ЮНЕСКО. През 2025 г. този ден и ще бъде отбелязан за първи път", съобщи той.
Пред БНР проф. Гачев разказа какво представляват малките ледници в планините на Балканския полуостров и защо са от голямо значение за екосистемите в този регион.
По думите му, те спадат в категорията на микроледниците.
"Това не са класически ледници, каквито имаме в Алпите или в Хималаите, но са си ледничета. За да бъде едно природно тяло ледник, трябва да отговаря на две условия - да бъде постоянно във времето и да има в него движение на ледената маса, под нейната собствена тежест. Дълги години се смяташе, че на Балканите няма ледници, но в последните 20-30 години бяха направени доста детайлни изследвания на някои от тези форми, включително и в България. В резултат на това учените смятат, че се касае за форми от ледников тип, макар и много малки", посочи ученият.
В сравнение с големите световни ледници, при които основен момент е водният ресурс и климатичното влияние, ледниците тук нямат такова значение, защото са малки. Но имат значение като част от нашето природно наследство, като най-южните ледени маси в Европа, които се намират на Балканския полуостров. Тяхната роля е като природен архив, от който можем да научим много за историята на климата, включително в миналото, подчерта експертът.
"На Балканите също има топене на ледниковия слой. Преди това в период на наблюдение в повече от две десетилетия, при нас имаше много слаба такава тенденция към промяна , или даже почти я нямаше, но в последните десет години, заради все по-ескалиращите промени в климата, вече има ясна тенденция към деградация на ледниковите форми", разкри проф. Гачев.
Буди тревога прогнозата, че в бъдеще те ще спрат да бъдат ледници по своята същност, поради високите температури и липсата на достатъчно сняг, който да ги подхранва.
Основното количество от нея е в полярните ледници, които са доста по-големи от планинските. Но определени планински ледници, намиращи се в райони между тропиците и екватора имат огромно значение за страните, през които протичат, като например Централна Азия, защото това са засушливи страни, за които това е много съществен воден ресурс.
"При нас случаят не е такъв, защото това са едни много малки ледникови форми, които нямат отношение към водния баланс. Това, което имаме като основно явление, е намаляването на снега, а то дава отражение върху цялата ни природа, включително и върху водните запаси", отбеляза проф. Емил Гачев.
Какви са в посоките, в които трябва да се мисли и действа и какви мерки се обмислят и ще бъдат представени на форума - чуйте в разговора на Елисавета Балеганска.
130 многофамилни жилищни сгради ще бъдат санирани в Столичната община със средства от Плана за възстановяване и устойчивост . 40 от сградите ще се обновят по Етап 1 на Плана до края на месец юни 2026 г., а останалите са по втория етап. Това обяви заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Дора Янкова на днешна работна среща..
Община Горна Малина инвестира в изграждането на велоалеи и екопътеки след засилен туристически интерес. "Продължават усилията ни да бъдем "Зелена община", да се развиваме като зелен оазис, с развитие на туризма, екологично чиста среда и съхранение на природата – отбеляза пред БНР-Радио София кметът на Горна Малина Ангел Жиланов . – В тази..
За осма поредна година Община Костинброд подкрепя финансово двойки с репродуктивни проблеми, които живеят на територията на общината. "Всеки живот си заслужава усилията – изтъкна пред БНР-Радио София зам.-кмета на общината Александър Ненов . – До момента сме подкрепили 13 двойки. През тази година очакваме още едно инвитро бебе. Струва си..
България е на трето място по дълголетие и добро здравословно състояние сред 30 европейски държави . Данни на Евростат за 2023 г. показват, че у нас хората живеят средно 68.6 години в добро здраве. Преди нас са само Малта и Италия. Българските жени се нареждат дори по-високо в тази класация – на второ място. Те живеят средно 71..
" Реките на София“ е събитие, което се организира вече няколко години в София. От 2020 година насам, дългосрочната инициатива цели да преобрази връзката на градовете с техните реки. Всичко започва със събирането на “Колектив“, който обединява граждани, експерти и институции в различни инициативи, които имат за цел да подобрят средата в..
Ефектът на еврото няма да бъде моментален върху пазара на имоти. ако се случи нещо, то то ще бъде плавно. “Според мен, България е една развиваща се държава и развитието на цените ще бъде както навсякъде по света. Спрямо инфлацията, цените ще се покачват, но много бавно. Дори след Ковид имаше много по-брутално покачване на цените. Моите очаквания..
Сивите контейнери за отпадъци в цяла София ще бъдат заменени с нови, които ще са постоянно затворени и ще се отварят с педал. Контролът на сметопочистващите фирми ще бъде по-строг, а чистотата в града ще се подобри сериозно. Това ще стане, след като се подпишат новите договори за сметосъбирането. Обществената поръчка на кмета Терзиев събра..
Ясно
Разкъсана облачност