Институтът за изследване на климата, атмосферата и водите при Българска академия на науките (ИИКАВ-БАН) организира конференция и тържествено събитие, посветено на водата като безценен природен ресурс, незаменим компонент на всички организми и жизнена среда, но и генератор на екстремни събития като бури, градушки и наводнения.
Повод са три международни дни – на ледниците (21 март), на водата (22 март) и на метеорологията (23 март).
Форумът включва и официално събитие под егидата на ЮНЕСКО и Световната метеорологична организация, което ще се излъчва на живо онлайн.
На 21 март в Големия салон на БАН (пл. "Народно събрание" в София), директорът на ИИКАВ-БАН проф. Екатерина Бъчварова и проф. Боян Кулов показват иновативни идеи за възстановяване на влажните зони по река Дунав по европейския проект DaWetRest.
За водните ресурси на България и настоящата водна криза лектор е проф. Емил Бурназки.
В предаването “Ритъмът на столицата“ поставяме акцент върху конференцията и темите от нея - ефектът на климатичните промени върху криосферата в Югоизточна Европа и изчезващите малки ледници в планините на Югоизточна Европа – Балканите.
Събеседник е проф. Емил Гачев от ИИКАВ-БАН, водещ експерт по география и екология, автор на книгата "Води и Земята".
“Тази година Световния ден на водата е посветен на ледниците, ще бъде отбелязан под мотото “Нека запазим ледниците“. Ние се солидаризираме към това мото, обявено на планетарно ниво, припознаваме го при отбелязването на тези дни тук. Деня за защита на ледниците - 21 март, се учредява под егидата на ЮНЕСКО. През 2025 г. този ден и ще бъде отбелязан за първи път", съобщи той.
Пред БНР проф. Гачев разказа какво представляват малките ледници в планините на Балканския полуостров и защо са от голямо значение за екосистемите в този регион.
По думите му, те спадат в категорията на микроледниците.
"Това не са класически ледници, каквито имаме в Алпите или в Хималаите, но са си ледничета. За да бъде едно природно тяло ледник, трябва да отговаря на две условия - да бъде постоянно във времето и да има в него движение на ледената маса, под нейната собствена тежест. Дълги години се смяташе, че на Балканите няма ледници, но в последните 20-30 години бяха направени доста детайлни изследвания на някои от тези форми, включително и в България. В резултат на това учените смятат, че се касае за форми от ледников тип, макар и много малки", посочи ученият.
В сравнение с големите световни ледници, при които основен момент е водният ресурс и климатичното влияние, ледниците тук нямат такова значение, защото са малки. Но имат значение като част от нашето природно наследство, като най-южните ледени маси в Европа, които се намират на Балканския полуостров. Тяхната роля е като природен архив, от който можем да научим много за историята на климата, включително в миналото, подчерта експертът.
"На Балканите също има топене на ледниковия слой. Преди това в период на наблюдение в повече от две десетилетия, при нас имаше много слаба такава тенденция към промяна , или даже почти я нямаше, но в последните десет години, заради все по-ескалиращите промени в климата, вече има ясна тенденция към деградация на ледниковите форми", разкри проф. Гачев.
Буди тревога прогнозата, че в бъдеще те ще спрат да бъдат ледници по своята същност, поради високите температури и липсата на достатъчно сняг, който да ги подхранва.
Основното количество от нея е в полярните ледници, които са доста по-големи от планинските. Но определени планински ледници, намиращи се в райони между тропиците и екватора имат огромно значение за страните, през които протичат, като например Централна Азия, защото това са засушливи страни, за които това е много съществен воден ресурс.
"При нас случаят не е такъв, защото това са едни много малки ледникови форми, които нямат отношение към водния баланс. Това, което имаме като основно явление, е намаляването на снега, а то дава отражение върху цялата ни природа, включително и върху водните запаси", отбеляза проф. Емил Гачев.
Какви са в посоките, в които трябва да се мисли и действа и какви мерки се обмислят и ще бъдат представени на форума - чуйте в разговора на Елисавета Балеганска.
През следващото денонощие ще се задържи облачно. Почти в цялата страна ще вали дъжд, съобщиха от НИМХ. Обилни и продължителни ще са валежите в западните, южните и централните части от страната. На места и в Източна България ще вали дъжд, придружен с гръмотевици. В повечето райони ще духа умерен източен вятър. Минималните температури ще бъдат между 4° и..
В деня на представянето на книгата "Литературната журналистика в България" , във "Форум" като коментатор гостува един от авторите в изданието – политологът доц. Иво Инджов . Водещият Лъчезар Христов предложи темите, а доц. Инджов прие и разсъждава по: Блокада на парламента и кратки сблъсъци с полицията. Хиляди протестираха срещу Бюджет..
Актуалната ситуация във ВиК сектора; приоритетите за следващия бизнес план на "Софийска вода", планираните инвестиции с акцент върху развитието на проекта за мини ВЕЦ-ове в столицата и как въвеждането на еврото в България ще се отрази на клиентите – тези теми бяха дискутирани в годишната среща разговор с мениджмънта на компанията...
"Нашите деца, нашата отговорност: (не)поправимото в очакване на работещи решения." Под този наслов фондация "Лъчезар Цоцорков" представи данни от национално представително проучване за нагласите на българите към насилието над и сред децата . Целта на инициативата е провеждане на дългосрочна информационна кампания, посветена на преодоляването..
На 1 декември Академията за мода ще връчи годишните си награди "Златна игла", с които отличава най-добрите български дизайнери и модни творци, както и най-добрите постижения на световни имена в лайфстайла и модния бизнес. “Естествено, че вълненията (за гала вечерта) продължават. Те няма да спрат и след като мине кулминацията по награждаването, тъй..
За втори път Столичният общински съвет (СОС) отхвърли предложената от кмета Васил Терзиев нова структура на общинската администрация. Макар да бяха направени изменения в първоначално изготвения вариант, сегашният отново не получи нужното одобрение както в комисии, така и на днешното заседание на общинските съветници. Кметът Терзиев..
Над 700 рекламни карета и страници от вестници и списания, както и киноплакати, са представени в изложбата "Кинореклама в България 1920–1940", която беше открита на 26 ноември в Дома на киното в София. Разнообразните подходи, чрез които разпространителите, собствениците на кина и продуцентите от периода популяризират филмите си и привличат публика в..
Облачно
Дъжд
Превалявания