Празнуваме Благовещение

Благовещение е един от големите пролетни празници. Той е част от Великденския празничен цикъл и се отбелязва винаги на 25 март.

Благовещение e празник за всички християни, независимо от традицията и църквата, към която принадлежат. Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Богородица благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството, сина Божий Иисус Христос.

В народните представи този ден се свързва с идването на прелетните птици и с окончателното пролетно пробуждане на природата. Според народните поверия след Благовещение всеки гледа да излиза от къщи сит и с пари в джоба, та ако го закука кукувицата, да бъде през цялата година сит и с пари.

В този ден се извършват дейности с насърчаващо значение, което приписват на празника. Сеят зеленчуци и присаждат се плодните дръвчета, за да са "благи", "плашат" овошките, които не дават плод, бележат агнета и ярета, защото се вярва, че по-малко ще ги боли. Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед. Пробиват ушите на момиченцата, за да им сложат обеци. Вярва се, че на Благовещение и най-силната отрова губи своята сила.

Според поверието на този ден излизат самодивите и самовилите. "Събуждат се и излизат от дупките" змиите и гущерите. В тази връзка се изпълняват редица обредни действия, които според народните вярвания имат предпазваща и прогонваща сила. Преди изгрев палят огън на едно или на три места или по всички ъгли на двора и слагат говежда тор да пуши и прогонва влечугите.

Деца и възрастни удрят тенекии и звънци и с тичане обикалят двора и къщата. Прескачат огън, за да не ги хапят змиите през лятото.

На обредната трапеза присъстват риба (изпечена или сварена), шарена пита, лучник. Именници на този ден са Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Евангелина, Bангел.