В България не съществува понятие “младежко участие”

публикувано на 25.03.25 в 12:38

Мирослав Цеков и Александра Александрова от Национален младежки форум

Снимка: Мария Бояджиева

Разговор с Мирослав Цеков и Александра Александрова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В България липсва ясна дефиниция за „младежко участие“, а реалното включване на младите хора в процесите на вземане на решения е недостатъчно. По тази причина Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите, заедно с Национален младежки форум, организира Национална среща „Младежко участие“, която цели изграждане на единна дефиниция за младежко участие.

“В България съществува младежко участие, но не съществува дефиниция за такова", казва Мирослав Цеков от Национален младежки форум.

През последните дни излезе доклад на фондация “Фридрих Еберт” - сравнителен анализ на младежите в югоизточна Европа, според който в страната ни политическата ангажираност сред младите хора се повишава. В същото време обаче целенасоченото, последователно и организирано участие на младите хора, т.е. участието им в младежки организации или в някакви процеси на вземане на решение на общинско или национално ниво продължава да бъде критично ниско.

“Ако няма младежко участие в момента и младите хора не бъдат насърчавани целенасочено и структурирано да участват, след години ще се случат две неща - няма да има хора в гражданските организации, няма да има граждански активни хора, което пък ще доведе до по-лошото нещо, че няма да имаме активни граждани”, обяснява Мирослав Цеков.

Според него, неразбирането за важността на младежкото и гражданското участие в институциите е доста комплексно на всички нива. През годините например са се променили доста условията за младежко участие.

Преди 10-15 години, когато е бил пикът на младежкото участие в страната ни не е имало уредено законодателство, което да го подпомага и не е имало толкова добри практики по общини и институции, за сметка на това младежкото участие се е случвало, защото е осъзнавана необходимостта от това да има диалог с младите и да бъдат питани за техните проблеми.

В момента има сериозен спад в това разбиране, което вече засяга не само младежкото участие, а и като цяло гражданското участие.

“Миналата година имаше една по-голяма кампания, която беше обвързана с европейските избори и ние решихме да се включим в нея, заедно с още няколко младежки организации, но решихме, че трябва да измислим нещо по-ангажиращо и се роди идеята за този “Лов на съкровища”, който кръстихме “Улови Европа”, в който се включиха над 20 младежи, разделени в отбори”, разказа Александра Александрова.

Тази година, на 10 май ще се проведе и второто издание на Лов на съкровища. Това отново ще е като състезание с въпроси, пунктове, локации, които отборите трябва да преминават и се оценява кой отбор най-бързо е преминал през пунктовете, което означава и че е отговорил правилно на всички въпроси. Всички въпроси и локации са свързани с Европейския съюз и е направено като история. Победителите трябва да станат ясни на 29 май.

Чуйте повече в разговора на Гергана Пейкова в звуковия файл.

По публикацията работи: Елица Елефтерова-Иванова

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

В България не съществува понятие “младежко участие”

БНР подкасти:

Столичната община проучва нагласите на родителите при избор на детска градина

Националният ден за борба с инсулта ще се отбелязва официално на 11 ноември

Столичният инспекторат проверява за нерегламентирано палене и изхвърляне на отпадъци

Осигуряват мобилни екипи за психологична грижа в София

Национална кампания "Занеси здраве" за по-добър достъп до лекарства на хората от малките населени места

Възстановено е електрозахранването в тунел "Големо Бучино" на АМ "Струма"

НОИ: Средният осигурителен доход за септември е 1882,97 лв

От ИСДП излязоха с пет препоръки към родителите на деца, жертви на престъпление

"Форум", 10.11.25: Николай Попов и личната му кауза - битката с войната по пътищата

Неработещата здравна система е основната причина за агресията срещу медицински специалисти