45 училища от 34 населени места в цяла България ще станат част от випуск 2025/2027 на програмата “Училища за пример“ на фондация "Заедно в час" през месец юли.
Участниците са рекорден брой, след като през 2024 г. беше разширен обхватът, включвайки 40 училища.
Програмата подкрепя училищните екипи да усъвършенстват преподавателските си практики, така че учениците да бъдат по-мотивирани, по-ангажирани и по-успешни. Тя е част от дългогодишните усилия на фондацията, която тази година отбелязва 15-годишнина, за подобряване на образователната среда в страната.
“Високият интерес към програмата и положителните резултати в завършилите училища ни показват, че обученията дават реални и приложими решения на предизвикателствата в класната стая. Очакваме с нетърпение началото на новия випуск през юли, когато всички ще се съберем за първи път“, споделя Ивелина Пашова, ръководител на програмния екип в „Заедно в час“.
Досега в програма „Училища за пример“ са участвали 140 училища от 21 области на страната.
1400 директори и учители са преоткрили радостта от преподаването, превръщайки класните стаи в пространства за вдъхновение, а над 59 000 ученици в България вече са по-мотивирани да надграждат знанията си. Амбициите на фондацията са до 2026 г. броят на училищата, завършили или преминаващи 2-годишната програма, да бъдат над 10% от училищата в България.
В края на 2024 г. за участие в програмата бяха подадени 104 кандидатури. Одобрените училища са разнообразни по профил: 21 основни, 14 средни училища, както и професионални гимназии и обединени училища. Най-много участници има от областите София, Бургас и Варна.
Училищата варират значително по размер – от най-малкото, в село Юпер (област Разград) с 48 ученици, до СУ “Васил Левски“ в Русе с над 1300 ученици.
Общият брой на учениците, които ще имат възможност да учат по-ангажиращ за тях и обвързващ науката с реалния живот начин, е над 17 000.
Повече от 470 учители и директори ще преминат през двугодишната програма, която ще ги запознае с доказано успешни педагогически практики от класните стаи. Фокусът е върху сътрудничеството, екипната работа и създаването на ангажираща учебна среда.
Първото голямо събитие за новите участници е лятното въвеждащо обучение, където училищата ще се срещнат със своите лични ментори – опитни директори, учители и образователни експерти.
Те ще ги подкрепят през цялото им участие в програмата и ще помагат за адаптирането на новите знания към конкретните нужди на училището.
В процеса на работа екипите на бъдещите училища за пример ще се научат заедно да поставят цели, да планират и да реализират промени. Програмата насърчава споделянето на успешни подходи между екипите чрез „отворени класни стаи“, конструктивна обратна връзка и съвместно преподаване, като изгражда култура на професионална подкрепа и развитие.
В ефира на Радио София Ивелина Пашова внесе яснота каква е ситуацията с днешна дата с преподавателските кадри, промени ли се в желаната посока, има ли подготвени млади професионалисти, които да се задържат в системата на образованието по-дълго време.
“Много ми се иса да кажа, че този проблем е решен, но не е, все още. Към днешна дата продължава да има много желаещи да станат учители и продължава да има много хора, които влизат като преподаватели в училище, но това не е валидно за всички предмети, както и за всички населени места - уточни тя и допълни: Продължава да има недостиг на учители по математика, по природни науки също и това продължава да бъде много голям проблем. Искаме да развиваме система, в която децата да имат високи постижения по математика, да работим по STEM методи, а всъщност няма достатъчно хора, които да преподават в тази сфера“.
Пашова илюстрира с пример, факта, че много малко хора взимат педагогическа правоспособност, за да могат да преподават по тези предмети, понеже техните професии и образование им помагат да намерят по-добра реализация другаде.
“Малка част от тях избират да станат учители и по-малка част от хората избират да учат изобщо тези специалности“, посочи тя.
По думите ѝ, директорите на училища засега продължават да намират решение на проблема, но без яснота доколко то е устойчиво.
“За да има устойчиво решение, е важно да мислим в посока - какви политики може да има държавата, така че най-добрите ни математици, химици и физици да избират учителската професия.
Хората продължават в учителската професия и остават там, където се чувстват подкрепени, където усещат, че се развиват, и където разбират, че тяхната работа има смисъл за учениците“, категорична е Ивелина Пашова.
Елисавета Станчева, изкуствовед, за дискусията „На ръба“, в която композиторът Петър Керкелов разказва за създаването на новата си пиеса. Какво се случва, когато музиката премине отвъд познатото и експериментира с нови форми, звуци и идеи? Как се изгражда музикална драматургия, която преплита класическо звучене с електронни елементи? Среща-дискусия..
Музикалният спектакъл „Три тенора…и още нещо“ на Камерна опера Благоевград с диригент Георги Еленков ще гостува в София на 23 май на сцената на театър „Сълза и смях“. По този повод ни гостуват двама от участващите трима тенори – Михаил Михайлов и Юрий Николов: "Винаги е удоволствието като трима тенора, които са и приятели, са заедно на сцена...
Мария Карагьозова ни представя Фестивала на училищните и младежките оркестри, организиран от Асоциацията на фестивалите в България и финансирани от Национален фонд Култура: "Оркестрите загубиха част от структурата си по време на пандемията. Фестивалът насърчава отново децата в тези оркестри. Той е трибуна на музиканти-любители. Не съревнование..
Как е описвана Съдебната палата в софийската преса в началото на 40-те години на миналия век, къде и кога е имало проекти да бъде изградена тя още в края на 19 век и началото на 20 век? Още в спомените на Георги Каназирски-Верин, "Шишковия трамвай" за Бали Ефенди, който е тръгвал от мястото на днешната Съдебна палата. Проектът Екс Професо на..
Разговорът е с изследователите и генеалози Светлана Дяконова - Арсен - потомка на голям род от Банско и секретар на Българската генеалогична федерация “Родознание” и Ивелин Любенов - индивидуален член на Българската генеалогична федерация ‘Родознание”: Във втората част продължаваме с другите хаджии и техните фамилии: "Срещаме графити от 1771 за..
Писателят Васил Попов за сериала по романа му Мамник и издаването на следващия, Лехуса: "Докато пишех "Мамник" мислех, че жанровата литература не е разпространена в България, но се изненадах от интереса на различните възрасти. Снимките приключиха април. Предполагам, че ще е готов зимата. Натрупа се материал - скоро почвам третия. Съвсем различно..
Покана за танцов спектакъл TRAPтайм? от Захари Нанков, танцьор и хореограф: "Концепцията я реализирах преди 3 години, сега я повтарям с ученици от моята школа. Комбинирал съм стила в музиката трап с рагтайм - като музика и роман. Правя съпоставки между тези две епохи - тогава и сега, всичко минава през една игра. Проследяваме нишката как се променя..