Връзката на България с близки съседни държави на Балканския полуостров е темата на новооткритата изложба в Националния исторически музей "През призмата на границите“. Експозицията изследва границите между България, Гърция и Турция чрез изкуство и търси дискусията между различни европейски страни. Понастоящем това е нейният втори епизод, първият се е състоял в Чехия и Полша.
Фокусът й с днешна дата отразява артистичните пътувания между България, Гърция и Турция, границите, които са били предмет на много дискусии. българо-гръцката граница е била изключително търсена по време на Студената война, не само за българите. Тогава е било много по-лесно човек да премине през българо-гръцката граница, ако иска да отиде в Западна Европа, отколкото през Берлинската стена, споделят кураторите.
"Независимо къде живеем, никой от нас не може да избяга от границите и отраженията - между личното и колективното, между съня и реалността, между живота и смъртта“ (из романът “Граница“ на К. Касабова).
“През призмата на границите“ представя работата на различни артисти от турска страна. Участват и операторите-фотографи Борис Мисирков и Георги Богданов, автори на редица документални филми. Те говорят много по любопитния въпрос, защо на Балканите няма колективен паметник на хората, загинали при опит да преминат границата към свободния свят.
"Тази експозиция ни дава възможността да погледнем към сложните обществени и политически работи на най-югоизточната граница на Европа. Тя е в резултат на съвместната работа на кураторите Катя Рангелова, Ангелика Бурче и Марио Оверхофен, и е част от европейския проект "Граници формиращи възприятията на европейските общества“. Изложбата не само представя границите като разделителна линия, но ги преосмисля като пространство за диалог, където се срещат истории, култури и мечти. Епизод 2 събира творчески проекти на Есра Ерсен, Борис Мисирков и Георги Богданов, Иван Мутов, ZimmerFrei (Анна де Манинкор), каза по време на откриването Магдалена Маринова - ръководите отдел "Комуникации“ в НИМ.
Интересно е да подчертаем, че екипът на НИМ проявява смелост, показвайки за първи път такава изложба, свързана със съвременното изкуство.
Гл. ас. д-р Петранка Неделчева - ръководител “Експозицонна и международна дейност, говори за трудния процес на това НИМ да покани едни различно мислещи артисти.
"За мен е огромна чест нашият музей да може да предостави пространството си за такъв тип изложба. Мисля, че съвременното изкуство намери дом в нашата сграда. Беше доста труден патят, по който стигнахме до нея", посочи тя и допълни:
“Мисля, че обществото ни все още не е готово да приеме съвременното изкуство по начина, по който авторите гледат на него".
В репортажа на Боян Бочев ще се потопите в атмосферата от откриването на експозицията "През призмата на границите“ Епизод 2.
В звуковия файл ще чуете думите на един от кураторите Катя Ангелова, конкретно за всеки един от артистите работили по изложбата, която ще остане в НИМ до 29 август, а през месец май ще бъде част от Европейската нощ на музеите.
Елисавета Станчева, изкуствовед, за дискусията „На ръба“, в която композиторът Петър Керкелов разказва за създаването на новата си пиеса. Какво се случва, когато музиката премине отвъд познатото и експериментира с нови форми, звуци и идеи? Как се изгражда музикална драматургия, която преплита класическо звучене с електронни елементи? Среща-дискусия..
Музикалният спектакъл „Три тенора…и още нещо“ на Камерна опера Благоевград с диригент Георги Еленков ще гостува в София на 23 май на сцената на театър „Сълза и смях“. По този повод ни гостуват двама от участващите трима тенори – Михаил Михайлов и Юрий Николов: "Винаги е удоволствието като трима тенора, които са и приятели, са заедно на сцена...
Мария Карагьозова ни представя Фестивала на училищните и младежките оркестри, организиран от Асоциацията на фестивалите в България и финансирани от Национален фонд Култура: "Оркестрите загубиха част от структурата си по време на пандемията. Фестивалът насърчава отново децата в тези оркестри. Той е трибуна на музиканти-любители. Не съревнование..
Как е описвана Съдебната палата в софийската преса в началото на 40-те години на миналия век, къде и кога е имало проекти да бъде изградена тя още в края на 19 век и началото на 20 век? Още в спомените на Георги Каназирски-Верин, "Шишковия трамвай" за Бали Ефенди, който е тръгвал от мястото на днешната Съдебна палата. Проектът Екс Професо на..
Разговорът е с изследователите и генеалози Светлана Дяконова - Арсен - потомка на голям род от Банско и секретар на Българската генеалогична федерация “Родознание” и Ивелин Любенов - индивидуален член на Българската генеалогична федерация ‘Родознание”: Във втората част продължаваме с другите хаджии и техните фамилии: "Срещаме графити от 1771 за..
Писателят Васил Попов за сериала по романа му Мамник и издаването на следващия, Лехуса: "Докато пишех "Мамник" мислех, че жанровата литература не е разпространена в България, но се изненадах от интереса на различните възрасти. Снимките приключиха април. Предполагам, че ще е готов зимата. Натрупа се материал - скоро почвам третия. Съвсем различно..
Покана за танцов спектакъл TRAPтайм? от Захари Нанков, танцьор и хореограф: "Концепцията я реализирах преди 3 години, сега я повтарям с ученици от моята школа. Комбинирал съм стила в музиката трап с рагтайм - като музика и роман. Правя съпоставки между тези две епохи - тогава и сега, всичко минава през една игра. Проследяваме нишката как се променя..
Разкъсана облачност
Ясно
Предимно облачно