Американската оперна звезда Джойс ДиДонато пред БНР

Очакваме първото гостуване у нас на голямата американска оперна звезда Джойс ДиДонато. 

На 31-и май ще бъде рециталът й "Кралицата" в партньорство с пианиста Крейг Тери в зала "България". С него ще завърши вторият сезон на поредицата “Съкровени гласове“, в която българската оперна дива Соня Йончева представя свои звездни колеги на българска сцена. Световната музикална критика нарича Джойс ДиДонато "олицетворение на музикалното съвършенство". Освен брилянтен музикант и артист, тя е и страстен защитник на човешките права. В навечерието на Великден голямата оперна звезда даде първото си интервю за българска медия за БНР.

Очакваме с нетърпение първия Ви концерт в България! Каква програма избрахте за тази първа среща с българската публика?

"Много се вълнувам, че ще дойда за първи път в България, наистина! Знам, че това ще бъде една много специална вечер! Програмата е посветена на невероятния живот и творческата сила на жените. Най-напред ще изпълним “Песни от Билитис“ от Клод Дебюси, след това Пет песни от Алма Малер. Това е едно доста емоционално и красиво състезание! Завършваме първата част с кантатата “Ариадна на Наксос“ от Йозеф Хайдн, която е като една цяла опера – 15 минути, в които се преминава от блаженство и любов до лудост и отмъщение. Това е една от любимите ми творби! Във втората част ще изпълним много красивия и дълбоко емоционален цикъл “Камий Клодел: В огъня“, създаден от моя добър приятел Джейк Хеги, който разказва историята на ученичката и любима на скулптора Огюст Роден. Това също е една от любимите ми творби! Толкова е вълнуваща, защото показва гения на един творец, който е почти изцяло забравен от света! “Камий Клодел: В огъня“ е прекрасен цикъл от 7 песни, който рисува нейната дълбока любов и отчаянието й, нейния гений и човечността й. Наскоро го изпълнявахме на латвийска сцена, в Рига, и толкова много хора бяха дълбоко трогнати! Очаквам с нетърпение да го представим и на българската публика!"

Вие сте човек на изкуството, много чувствителен към процесите в обществото. Вие сте артист, който се посвещава на социални каузи и ги вплита в своите музикални проекти. Например изпълнението Ви на церемонията по връчването на наградите "Грами" тази година беше в подкрепа на артистите, загубили домовете си, и на всички хора, пострадали при опустошителните пожари в Лос Анджелис. Защо е важно за Вас изкуството да носи послание?

"Мисля, че изкуството носи послание по своята същност! Не непременно политическо! Ако се вгледаме в сложната картина на света през 2025 г., ще видим хаос, голямо объркване, много разделение и страдание. Също така ще видим голяма красота и много радост. Има всичко. Много е силен моментът, в който всички ние живеем днес на тази Земя, и аз мисля, че страхът стои в основата на хаоса. Дори изпяването на една любовна песен, на красива мелодия от Моцарт, от Дебюси или пресъздаването на огромната промяна в кантатата “Ариадна на Наксос“ от Хайдн – от блаженство и любов до пълна разруха и отчаяние, ако е направено по правдив начин, успява да създаде дълбока връзка със слушателите. Показва им, че те не са сами в своя житейски път. Някой е почувствал и разбира страданието, с което те се сблъскват, някой е обичал по начина, по който те обичат или мечтаят да бъдат обичани, някой се е страхувал също като тях. И дори това да не може да поправи непременно ситуацията, в която се намират, може би осъзнаването, че има изход, че има различни възможности би ги окуражило да бъдат по-малко тревожни, да изпитват по-малко отчаяние и страх и да направят по-добър житейски избор. Също така смятам, че театърът дава много силно усещане за общност. Например, аз не познавам никого от публиката, която ще дойде на моя концерт в София. Хората, които влизат в театъра или в концертната зала, също може да не се познават един друг. Всъщност ние се срещаме там като непознати, които са съгласни да поемат заедно на едно театрално-музикално пътешествие, на пътешествие, свързано с красотата, хармонията и всички емоции, пресъздадени чрез музиката. Има голяма сила в това преживяване като част от една общност! В този момент човек може да не се страхува, може да се почувства свързан с другите, да бъде истински и да получава нещо красиво!"

В албума "In War & Peace: Harmony through Music", създаден след терористичните атаки в Париж през ноември 2015 г., вие цитирате Виктор Франкъл- "Между стимула и отговора има пространство. В това пространство е нашата сила да избираме нашия отговор. В нашия отговор се крие нашият растеж и нашата свобода." Кои са любимите ви философи, мислители, писатели?

"Със сигурност Виктор Франкъл е един от тях! Също така, в момента съм изцяло потопена в света на американската поетеса Емили Дикинсън. Изпълнявала съм и преди песни по нейни стихове, композирани от Арън Копланд и от Джейк Хеги, но сега работя върху нов проект. Той включва цикъл от 24 песни, всички по стихове на Емили Дикинсън и те са изумителни! Светът, който е пресъздала със своя оригинален поетичен език, противопоставя смъртта и безсмъртието, природата и Космоса. Емили Дикинсън пише почти 2 000 стихотворения, от които само 10 са публикувани приживе. Тя е една жена, която е изучавала света чрез своето въображение, в стаята си, пишейки стихове заради самото творчество. В днешния свят на PR и реклама, в който през цялото време трябва да създаваш ново “съдържание“ и да “присъстваш“ в социалните медии, можем ли да си представим една жена, която е общувала само с приятелите си и с природата или с Бог?! Намирам го за много силно и затова съм така потопена в нейния свят!"

В навечерието сме на най-големия Християнски празник Възкресение Христово. Това е време, в което се вглеждаме в себе си и се питаме как живеем на тази Земя, която Бог ни е дал, за да се грижим за нея. Какво ви тревожи най-много днес и какво ви дава надежда?

"Това е много добър въпрос! В непосредствен план много силно ме тревожи нарастването на авторитарните промени по света, нагласата “Имам нужда от милиарди, милиарди, милиарди долари“, акцентът, който се поставя върху икономическата власт. Става въпрос за неравенството, за подценяването на човешкото същество, за разбирането, че едни имат по-висока стойност, а други по-ниска. От друга страна, аз вярвам, че всичко е част от един по-голям план, че има нужда да преминем през това, което се случва, и то дава възможност на хората да изберат дали да застанат на страната на светлината срещу мрака. Вярвам в по-голямата картина, може би не в краткосрочен план, и това ми дава надежда! Музиката ми дава надежда, както и работата с млади хора. Изпълнението пред нова публика и нейното възприятие – това, че музиката вдъхновява хората, свързва ги, кара ги да се чувстват по-добре, също ми дава надежда. И още: сега е пролет. В момента гледам към нацъфтелите дървета, към пъпките, които се разтварят. Природата се възражда и това ми дава голяма надежда! Тези дървета, чиито корони се разгръщат от новия живот в различни цветове, не знаят нито за депортацията, нито за вирусите, нито за икономическото неравенство. Те се свързват със земята и със слънцето, заемат своето място и вършат своята работа в природата. Настройването към природата, от която и ние сме част, но някак сме се отдалечили, ми дава много надежда и ме учи на смирение."

Как празнувате обикновено Великден?

"Обикновено се опитвам да не работя на празника, защото имам две чудесни доведени деца и те са във ваканция през това време. Старая се да си бъда вкъщи. Украсявам с пресни букети цветя, откъснати от градината ми. Потапям се в новия живот около себе си, в прераждането на природата през пролетта."

Цялото интервю на Росица Кавалджиева с Джойс ДиДонато очаквайте в празничното великденско издание на предаването за музикално-сценични изкуства “Каста дива“ по програма "Хоризонт" на 20-и април от 20 до 22 ч..