БХК представи данните от Годишен доклад за правата на човека през 2024 година

Българският хелзинкски комитет представи Годишния доклад за състоянието на правата на човека в България през 2024 година. Той включва задълбочен анализ на ключови събития, законодателни промени и практики, повлияли правата и свободите на хората в страната през изминалата година.

В рамките на събитието бяха представени основните изводи и тенденции, идентифицирани в различни области - от независимостта на съдебната власт и условията в психиатричните институции, през климатичната криза, до актуалните предизвикателства през защитата на правата ни в цифрова среда. 

Повече за правата на човека в България и в каква посока вървят те, разказа пред Радио София адвокат Адела Качаунова, съпредседател на Български хелзинкски комитет и директор на Правната програма на организацията.

Тя изрази съжаление, че данните са негативни в много сфери. По думите й, наблюдава се влошаване, не просто липса на напредък в много области. Влошаване на постигнатото досега.

В кои области наблюдаваме това?

“Да започнем от съдебната власт - 2024 година ще остане година на разочарованията, на нещата, които трябваше да се случат, но не се случиха, после преминаваме към правата на ЛГБТ хората, за които се случи абсолютно влошаване с измененията в Закона за предучилищното и училищното образование. Тези изменения влошиха свободата на изразяване на първо място и едва след това засягат хората със сексуална ориентация към собствения им пол. Това е една мащабна промяна, която засяга широк кръг лица“, посочи адв. Качаунова и допълни:

"Учители се опасяват от собствените си изказвания пред ученици и от собствените си действия“.

Адв. Качаунова разкри, че постоянно влошаване има и в сферата на психичното здраве при хората настанени в психиатрични институции. Хората там са в много лоши материални условия, при липса на правилна медицинска помощ.

"През изминалата година Българският хелзинкски комитет проведе много наблюдения на място. За първи път след повече от десет години, получихме достъп до психиатричните институции и успяхме да видим от първа ръка, какво се случва там - и то не е добро. Има нужда от промяна и от значително подобрение в държавната политика“, изтъкна тя.

Друг аспект, на който експертите обръщат внимание, са климатичните права. По тези въпроси са поканени да вземат отношение външни участници.

"Там липсата на напредък е на европейско ниво, но България съвсем не изостава в този аспект, тъй като това дори не е съвсем разпозната тема в страната ни. Когато наблюдаваме политиците, не можем да посочим нито един от тях, който да акцентира своята дейност върху климатичните права, нещо, което засяга цялото човечество, а не просто определени групи“, поясни тя.

Заради съвремието ни, когато всеки от нас е зает с дигиталните технологии и социални мрежи, обръщаме внимание и на дигиталните права, считаме, че и тук има още какво да се подобри в българската държава.

На какви вътрешни механизми се дължи това влошаване и можем ли да посочим защо се случва, когато имаме пълен достъп на информация и множество организации, които се борят за правата на човека, и би трябвало човешките права да са на първо място?

Живеем наистина в ерата на информацията, но това сякаш работи в наш ущърб, каза още адв. Адела Качаунова.

Тя поясни, че тенденциите са такива не само в България.

"Ние следваме световни и европейски тенденции. Но въпреки това у нас влошаването е по-сериозно и може би до голяма степен това се дължи на политическата нестабилност в страната", отбеляза адв. Адела Качаунова.

Какво още сподели експертът пред Радио София, чуйте в разговора на Мария Илиева в звуковия файл.