Българският хелзинкски комитет представи Годишния доклад за състоянието на правата на човека в България през 2024 година. Той включва задълбочен анализ на ключови събития, законодателни промени и практики, повлияли правата и свободите на хората в страната през изминалата година.
В рамките на събитието бяха представени основните изводи и тенденции, идентифицирани в различни области - от независимостта на съдебната власт и условията в психиатричните институции, през климатичната криза, до актуалните предизвикателства през защитата на правата ни в цифрова среда.
Повече за правата на човека в България и в каква посока вървят те, разказа пред Радио София адвокат Адела Качаунова, съпредседател на Български хелзинкски комитет и директор на Правната програма на организацията.
Тя изрази съжаление, че данните са негативни в много сфери. По думите й, наблюдава се влошаване, не просто липса на напредък в много области. Влошаване на постигнатото досега.
В кои области наблюдаваме това?
“Да започнем от съдебната власт - 2024 година ще остане година на разочарованията, на нещата, които трябваше да се случат, но не се случиха, после преминаваме към правата на ЛГБТ хората, за които се случи абсолютно влошаване с измененията в Закона за предучилищното и училищното образование. Тези изменения влошиха свободата на изразяване на първо място и едва след това засягат хората със сексуална ориентация към собствения им пол. Това е една мащабна промяна, която засяга широк кръг лица“, посочи адв. Качаунова и допълни:
"Учители се опасяват от собствените си изказвания пред ученици и от собствените си действия“.
Адв. Качаунова разкри, че постоянно влошаване има и в сферата на психичното здраве при хората настанени в психиатрични институции. Хората там са в много лоши материални условия, при липса на правилна медицинска помощ.
"През изминалата година Българският хелзинкски комитет проведе много наблюдения на място. За първи път след повече от десет години, получихме достъп до психиатричните институции и успяхме да видим от първа ръка, какво се случва там - и то не е добро. Има нужда от промяна и от значително подобрение в държавната политика“, изтъкна тя.
Друг аспект, на който експертите обръщат внимание, са климатичните права. По тези въпроси са поканени да вземат отношение външни участници.
"Там липсата на напредък е на европейско ниво, но България съвсем не изостава в този аспект, тъй като това дори не е съвсем разпозната тема в страната ни. Когато наблюдаваме политиците, не можем да посочим нито един от тях, който да акцентира своята дейност върху климатичните права, нещо, което засяга цялото човечество, а не просто определени групи“, поясни тя.
Заради съвремието ни, когато всеки от нас е зает с дигиталните технологии и социални мрежи, обръщаме внимание и на дигиталните права, считаме, че и тук има още какво да се подобри в българската държава.
На какви вътрешни механизми се дължи това влошаване и можем ли да посочим защо се случва, когато имаме пълен достъп на информация и множество организации, които се борят за правата на човека, и би трябвало човешките права да са на първо място?
Живеем наистина в ерата на информацията, но това сякаш работи в наш ущърб, каза още адв. Адела Качаунова.
Тя поясни, че тенденциите са такива не само в България.
"Ние следваме световни и европейски тенденции. Но въпреки това у нас влошаването е по-сериозно и може би до голяма степен това се дължи на политическата нестабилност в страната", отбеляза адв. Адела Качаунова.
Какво още сподели експертът пред Радио София, чуйте в разговора на Мария Илиева в звуковия файл.
В коментарното предаване “Форум” гост е политологът Ивайло Илиев , който заедно с водещия тази седмица Лъчезар Христов, обсъди следните теми: протестите срещу правосъдната система и финансовата сфера; контекстът, в който се формира Бюджет 2026 и необяснимата неотстъпчивост; нарастващото социално напрежение и по-ниското доверие в..
В свят, в който напрежението често остава премълчано, а думите се заменят с тишина и гняв, една инициатива идва с надежда за разговор, разбиране и общ път напред. Фондация "ДоброДарители" провежда проект, който цели да превърне конфликтите не в задънена улица, а в мост между хората. Проектът се нарича "Да трансформираме предизвикателствата на..
Жилищното строителството е с най-съществен относителен дял към БВП спрямо останалите сектори, с 11% ръст на годишна база. Секторът отбелязва и над 5% увеличение на заетостта за изминалата година, като осигурява работа на над 156 хил.души. Това сочат обобщени данни на Националната асоциация на строителните предприемачи. От там отбелязаха, че..
Посрещнахме отново група No More Many More - Владимир Иванов, Методи Кръстев и Радослав Гергов, в предаването "Добър вечер, София", които ни донесоха радостната новина, че вече са готови със своя пети студиен албум, песните от който се готвят да изсвирят на живо пред своята публика в голям концерт на 28 ноември, в пълен състав. Основателят..
С настъпването на отоплителния сезон проблемът с качеството на въздуха в учебните заведения отново излиза на преден план в цяла Европа. Данни от международни проучвания показват, че замърсеният и застоял въздух има сериозно влияние върху здравето, концентрацията и когнитивните способности на децата. Изследване на СЗО от 2023 г. Публикувано от The..
София ще бъде домакин на първо по рода си специализирано обучение за млади хирурзи в областта на редките тумори в България. За първи път страната ни ще бъде проведено структурирано обучение, насочено специално към млади хирурзи, които искат да развият експертиза в областта на редките злокачествени тумори. “Истината е, че когато говорим за редки..
Идвайки от морския град Бургас, BoiL се издига от ъндърграунд музикалната сцена като певец и басист. Опитът му с множество различни стилове – както в студио, така и на живо – и работата му с много уважавани български артисти и групи (P.I.F., Jeremy?, Стенли, Иво Димчев, Hellion Stone, Y A N A, Дивна, Яви, Веси Бонева и др .) го отвеждат..
Облачно
Предимно облачно
Разкъсана облачност