Главният архитект на София свиква експертни консултации за обсъждане на противоречиви практики

Главният архитект на София арх. Богдана Панайотова кани днес съсловните организации Камара на архитектите в България (КАБ), Съюз на архитектите в България (САБ), Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) и Българска асоциация на архитектите и инженерите консултанти (БААИК) за обсъждане на противоречивите практики, свързани с процеса на проектиране и строителство в столицата.

Поканени са да участват и районните главни архитекти на всички 24 района на столицата, както и РДНСК София-град и ДНСК.

Дискусията е отворена и за представители на отделни проектантски бюра и фирми за строителен надзор, които имат интерес да се включат, съобщават от Направление "Архитектура и градоустройство" (НАГ) на Столичната община.

Целта на срещата е да постави начало на професионални консултации за обсъждане на противоречиви практики в администрацията на НАГ и тълкувания при прилагането на действащото законодателство свързани с процеса на проектиране и строителство в столицата. 

В дневния ред на първата среща от професионалните консултации са включени теми като:

•  Преглед на процедурата за одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж, включително ролята на проектанта, строителния надзор и администрацията в процеса съгласно чл. 144 ЗУТ. Ще се търси консенсус по ясното разграничаване и разпределение на отговорностите им и тези на главен архитект и районни главни архитекти в процесите на  „съгласуване“ /145 ал. 2 ЗУТ/ и „одобряване“ /чл. 145 ал. 3 ЗУТ на инвестиционните проекти.
•  Да се  съгласува и утвърди практика с участието на РДНСК и ДНСК за търсене на отговорност спрямо задълженията на проектанти, строителни надзори, главен архитект, районни архитекти при проверки за нарушения.
•  Прилагане на чл. 31 и чл. 32 ЗУТ, Приложение 11 към Наредба № 7 за прилагане на изискванията и търсене на спазване на отстоянията при застрояване на нови сгради, през улица, през дъно на имот и странична регулация.
•  Прилагане на чл. 38 ал. 1 ЗУТ за проекти за строителство на нежилищни сгради с ателиета или цели нежилищни сгради с ателиета.
•  Прилагане на чл. 43 ЗУТ и правилата за изискуемите паркоместа към новострояща се сграда да са в рамките на имота, като през съседен имот да се разрешава само подход към собствен паркинг със запазване на изключенията по закон.
•  Прилагането на чл. 144 ЗУТ за задължително представяне на проектите при входиране в НАГ на електронен носител, както се изисква в закона и съгласуване от страна на главен архитект на проекти след преценка за съответствие с градоустройство и нормативи и одобряване при наличие на всички определени в закона документи.
•  Прилагането на чл. 147а ЗУТ, нов член на закона предвиждащ възможността за промяна на предназначението на сгради или на самостоятелни обекти в сгради без извършване на строителни и монтажни работи единствено с разрешение за промяна на предназначението от главния архитект на общината. Издаваните актове по този ред в момента не подлежат на контрол и на санкция от никоя институция. Смисъла на въвеждането на този режим е бил да се улеснят малките бизнеси - да могат лесно без тежки процедури и проектиране да променят предназначението на помещения или сгради за бизнеса си, например от кафене във фризьорски салон. Поради неправилно и масово прилагане, обаче се наблюдават промени на предназначението на цели сгради от нежилищни в жилищни с един документ с подпис на главен архитект и директното нанасяне на промяната в Агенция по геодезия, картография и кадастър.
•  Прилагането на чл. 154 ЗУТ, с който се дава възможност на инвеститорите да промяна на инвестиционните намерения след издаване на разрешението за строеж да правят само несъществени отклонения от одобрения инвестиционен проект. Дискусията ще бъде насочена към търсене на консенсус за улесняване на прилагането му при малки промени и обединяване около конкретните параметри на малка промяна на проект, в които случаи да може да се работи с екзекутив. Целта е от една страна да се улеснят инвеститорите и намали времето за обработка на заявления за подобни промени, а от друга да се преустанови практиката за внасяне проекти със заявени “малки промени” и скрити значителни промени в някои части на проекта, който на практика се одобрява в цялост.