За втора година се проведе фестивала “Да се хванем за зелено в Подгорието: гражданската наука в подкрепа на решаване на местни екологични проблеми и запазване на традиционния бит". Как учените се грижат за запазването на природата и характерните ѝ особености?
Повече разказа в предаването “Радиокафе“ доц. Светла Дончева, ръководител на Българската мрежа за дългосрочни еко системни изследвания.
"Нас живо ни интересува природата, защото се занимаваме с наблюдения и изследвания по нея, опитваме се да разберем как тя функционира и как бихме могли да я предпазим от някои типове натиск, които могат да ѝ навредят".
Къде е намесата на пролетта, помага ли?
"Тя действа ентусиазиращо и вдъхновяващо. След зимата имаме нужда от тази зеленина, от цветята, от синьото небе, от птиците. За нас, изследователите на природата, това е начало на нашата работа на терен, полевата ни работа. Още в началото на пролетта започваме своите наблюдения и изследвания, опитваме се да разберем как зимата е повлияла на някои растения, изследваме птиците и техните песни, изобщо пролетта е началото на интензивна работа“, посочи доц. Светла Дончева.
Съществува ли и какво включва понятието “Гражданска наука“?
"Съществува такова понятие - на английски “Citizen science“. Това всъщност е знанието на местните хора. Колкото и ние да се опитваме да изследваме нещата, ако те не ни помагат с техните многовековни наблюдения на мястото, където са живели, където продължават да живеят и работят, ще ни бъде по-трудно. Помагат ни, защото те виждат промени, виждат някои разлики в годините и когато контактуваме с тях, местното познание е изключително полезно“, подчерта експертът.
Тя разказа за своите срещи и разговори с местните хора, които със своето местно знание, допълват данните на изследователите, които успяват да разберат какво се случва в природата.
"В нашите екологични и социоекологични изследвания се опитваме да въвлечем обществото точно в това, защото помислете само, как природата е влязла дълбоко в бита и традициите на хората. Фестивалът, който правим "Да се хванем за зелено…“, разказва за билките, които излизат през пролетта. Те са най-различни в различните страни, дори в различните региони на нашата страна и те са базата, върху която са се развивали кулинарните традиции на местните хора. От ботаническа гледна точка, знаейки какви билки, какви подправки растат на определени места, разбираме как те са използвани и продължават да се използват в кулинарията".
Какво представлява Мрежата за дългосрочни еко системни изследвания?
"Това е Национална мрежа, състояща се от няколко научни площадки с много добро оборудване. Благодарение на Националната пътна карта за научна инфраструктура, финансирана от Министерство на образованието и науката, закупихме прекрасна апаратура и вече мога да твърдя, че сме на световно ниво. Ние сме част от глобална мрежа за дългосрочни еко системни изследвания. В тази мрежа всеки континент има своя регионална. Ние естествено сме към Европа и работим много тясно с европейската мрежа, защото нашите изследвания се правят по стандартизирани показатели, за да можем да видим от пъзела на различните страни, какво се случва в Европа като цяло“, изтъкна доц. Светла Дончева.
Тази мрежа съдържа и социоекологични платформи, където се работи в тясно сътрудничество с местните хора. Предстои да се изгради такава платформа в Беласица, която ще е първа за страната ни, иначе в Европа съществуват такива 58, допълни тя.
По думите ѝ сътрудничество с местните хора означава и сътрудничество с местните институции - общини, кметове, читалища, училища.
“Да направим така, че взаимно с природата да се уважаваме - и ние нея, и тя нас. Да не допускаме много наводнения и други неща, които могат да бъдат избегнати при едно правилно стопанисване и управление на природните ресурси“, поясни доц. Дончева.
Чуйте повече в разговора на Христина Иванова в звуковия файл.
Теодор Войников е син на архитект Тодор Войников - автор на картата на Стара София към книгата “Драски по софийските работи”: "Идеята за картата на улицата започна преди 2 години. Баща ми е автор на тази карта, която вече е върху елтабло до сградата. Не бяхме сигурни как да реагираме - таблото имаше нелицеприятен вид. Имах идея да се изрисува от..
Борислав Виларов - историк, политолог, общественик и правнук на архитект Вельо Дебелянов, братовчед на Димчо Дебелянов, автор на повечето сгради по ул."Иван Асен Втори" от Орлов мост до пл. "Никола Гюзелев": "Имах ясни спомени от прадядо си, отраснал съм на коленете му. Беше обаятелна личност и като почваше да пее, полилеят трепереше. Разказвал ми..
Най-непоклатимият дует в българската музика - Ритон, разкрива в Адресите на любовта тайните на дълговечното съжителство, при което работа и семеен живот се врастват един в друг. Тази година Катя и Здравко отбелязват 50 години от запознанството си в Kонсерваторията и с типичното си чувство за хумор споделят лични истории, забавни случки,..
Жасмина Свиленова стана абсолютна световна шампионка по калистеника (стрийт фитнес) и ни гостува в студиото: "Сега вече съм трикратна абсолютна световна шампионка. Аз съм световна в моята категория, но съм взела и в другите категории. Няма значение дали си на 13 или 20. Имаше участници от цял свят. Упражненията са еднакви в цял свят. По-добрите имат..
НЧ "Христо Смирненски" кани на п ролетно почистване в жк "Лагера" - слушаме Йоана Лазарова, читалищен настоятел: "Инициативата е за пореден път, всеки път правим по едно. Идеята е какво да правим с омалелите дрехи на децата, разрастнахме се и сме за всички възрасти за всички вещи. Мотото ни е, че непотребното за едни е съкровище за други. Винаги..
Трети етап от доброволческата акция: заедно да възстановим парка зад Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (кв.Гео Милев) - Андрей Димитров, студент по политология, Софийски университет „Св. Климент Охридски“: "Прекарвам времето си във Философския факултет, разказваха ми за парка, скептицизмът на по-възрастните ме..
На 3-ти май, за девета поредна година ще се проведе кампанията на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) „Ние броим врабчетата“. В нея може да се включи всеки, като отдели само 10 минути на този ден между 9:00 и 12:00 часа и запише броя и вида на наблюдаваните врабчета на сайта birds.bg. Разговаряме по темата със Стойчо Стойчев, директор..