За втора година се проведе фестивала “Да се хванем за зелено в Подгорието: гражданската наука в подкрепа на решаване на местни екологични проблеми и запазване на традиционния бит". Как учените се грижат за запазването на природата и характерните ѝ особености?
Повече разказа в предаването “Радиокафе“ доц. Светла Дончева, ръководител на Българската мрежа за дългосрочни еко системни изследвания.
"Нас живо ни интересува природата, защото се занимаваме с наблюдения и изследвания по нея, опитваме се да разберем как тя функционира и как бихме могли да я предпазим от някои типове натиск, които могат да ѝ навредят".
Къде е намесата на пролетта, помага ли?
"Тя действа ентусиазиращо и вдъхновяващо. След зимата имаме нужда от тази зеленина, от цветята, от синьото небе, от птиците. За нас, изследователите на природата, това е начало на нашата работа на терен, полевата ни работа. Още в началото на пролетта започваме своите наблюдения и изследвания, опитваме се да разберем как зимата е повлияла на някои растения, изследваме птиците и техните песни, изобщо пролетта е началото на интензивна работа“, посочи доц. Светла Дончева.
Съществува ли и какво включва понятието “Гражданска наука“?
"Съществува такова понятие - на английски “Citizen science“. Това всъщност е знанието на местните хора. Колкото и ние да се опитваме да изследваме нещата, ако те не ни помагат с техните многовековни наблюдения на мястото, където са живели, където продължават да живеят и работят, ще ни бъде по-трудно. Помагат ни, защото те виждат промени, виждат някои разлики в годините и когато контактуваме с тях, местното познание е изключително полезно“, подчерта експертът.
Тя разказа за своите срещи и разговори с местните хора, които със своето местно знание, допълват данните на изследователите, които успяват да разберат какво се случва в природата.
"В нашите екологични и социоекологични изследвания се опитваме да въвлечем обществото точно в това, защото помислете само, как природата е влязла дълбоко в бита и традициите на хората. Фестивалът, който правим "Да се хванем за зелено…“, разказва за билките, които излизат през пролетта. Те са най-различни в различните страни, дори в различните региони на нашата страна и те са базата, върху която са се развивали кулинарните традиции на местните хора. От ботаническа гледна точка, знаейки какви билки, какви подправки растат на определени места, разбираме как те са използвани и продължават да се използват в кулинарията".
Какво представлява Мрежата за дългосрочни еко системни изследвания?
"Това е Национална мрежа, състояща се от няколко научни площадки с много добро оборудване. Благодарение на Националната пътна карта за научна инфраструктура, финансирана от Министерство на образованието и науката, закупихме прекрасна апаратура и вече мога да твърдя, че сме на световно ниво. Ние сме част от глобална мрежа за дългосрочни еко системни изследвания. В тази мрежа всеки континент има своя регионална. Ние естествено сме към Европа и работим много тясно с европейската мрежа, защото нашите изследвания се правят по стандартизирани показатели, за да можем да видим от пъзела на различните страни, какво се случва в Европа като цяло“, изтъкна доц. Светла Дончева.
Тази мрежа съдържа и социоекологични платформи, където се работи в тясно сътрудничество с местните хора. Предстои да се изгради такава платформа в Беласица, която ще е първа за страната ни, иначе в Европа съществуват такива 58, допълни тя.
По думите ѝ сътрудничество с местните хора означава и сътрудничество с местните институции - общини, кметове, читалища, училища.
“Да направим така, че взаимно с природата да се уважаваме - и ние нея, и тя нас. Да не допускаме много наводнения и други неща, които могат да бъдат избегнати при едно правилно стопанисване и управление на природните ресурси“, поясни доц. Дончева.
Чуйте повече в разговора на Христина Иванова в звуковия файл.
Община Елин Пелин обяви международен архитектурен конкурс за създаването на нов, съвременен облик на градския център, обновяване на публичните пространства и оформяне на модерна, привлекателна и комфортна среда за живеене. Конкурсът ще бъде отворен за участие на проектантски екипи от цял свят, а от Общината призовават местните проектанти да се..
Над 16 хиляди билета вече се продадени за европейското първенство по волейбол за мъже, на което България ще бъде съдомакин. „Скъпи волейболни привърженици, Благодарим ви за невероятната подкрепа към мъжкия национален отбор по волейбол! Само 4 дни след началото на продажбите вече са закупени над 16 000 билета за Европейското първенство по волейбол за..
Остават броени дни до крайния срок за участие в анкетата на Столичната община за проучване на нагласите на родителите при избор на детска градина. Допитването цели да се откроят критериите, нуждите и очакванията, които имат майките и бащите, когато на детето предстои да постъпи или вече е в детско заведение. Местната администрация ще използва..
Национален ден за борба с инсулта ще се отбелязва официално на 11 ноември. Това обявиха от Асоциацията за инсулт и афазия. Целта е да се насочи вниманието към превенцията и да се насърчи подкрепата на засегнатите от този проблем. Това е денят, в който България предприема своята първа съгласувана крачка към осъзната национална политика за грижа към..
Проверките за нерегламентирано изгаряне на отпадъци в отоплителните уреди в кв. "Факултета" започнаха. От две седмици служители на Столичния инспекторат използват дронове, с които установяват случаите на замърсяване на въздуха и съставят актове на нарушителите. Безпилотните летателни апарати се включват в контролната дейност на инспекторите от..
Националният център за психосоматика осигурява мобилни екипи за психологична грижа в София, които посещават пациенти в тежко физическо състояние и не могат да отидат до кабинет. Клиничните психолози извършват домашни посещения на болни с онкологични заболявания, при които често липсва адекватна психологична подкрепа. Консултациите подпомагат..
В 21 век фактът, че близо два милиона души са без аптека в различни населени места в страната, е не само тревожен, той е потресаващ, на фона на още данни, според които 2,6 процента от брутния вътрешен продукт ( БВП ) отиват за лекарства, основно от джоба на пациентите. Експерти на Института за пазарна икономика ( ИПИ )..