70% от парите за подпомагане отиват за субсидирана заетост, а едва 30% остават за обучение. Трябва да е обратното!

Според данните на Националния статистически институт за последната календарна година бедните в България нарастват до 21,7% от населението.

Рискът от изпадане в бедност се изразява и в конкретни лишения за домакинствата. Те все по-трудно заделят пари, спестяват за почивка и поддържане на дома. Това важи и при намерението за закупуване на жилище, автомобил, дрехи и дори обувки.

Основните характеристики на бедността са безработицата, ниското образование, по-високият брой на децата в домакинството, по-напредналата възраст, етносът, дори пола (жените по-често са под линията на бедност), подчерта пред БНР-Радио София старши икономистът Зорница Славова от Института за пазарна икономика, анализирайки данните.

По думите ѝ, колкото по-високо е образованието, толкова по-малка е разликата в доходите между половете. В големите градове на страната безработицата е на дъното, а заетостта е в своя пик. Проблемите на пазара на труда там са в липсата на умения и квалификация, за да може човек да е конкурентоспособен.

Статистиката отчита и сезонни работници от трети страни, но не и тези, които не искат да работят.

Цифрите говорят:

• Около 46% от домакинствата – или близо 3 млн. души – не могат да посрещнат неочаквани финансови разходи като неотложен ремонт на жилището или колата, внезапно заболяване, подмяна на пералня или хладилник. Над 41% не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, над 39% – подмяна на стари мебели, а 19% – поддържане на нормална температура в жилището си.
• Най-голяма част от децата - 23%, са лишени от почивка извън дома, 21% нямат екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.), а 19% не могат да участват в редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент и други.
• Близо 7% от децата нямат подходящо място за учене и писане на домашни, а 14% нямат подходящи за възрастта книги (без учебници и учебни помагала).

За съжаление у нас 70% от средствата се насочват към субсидирана заетост, а едва 30% остават за обучение. В другите страни от Европейския съюз съотношението е обратно – там повече се залага на (пре)квалификация дори консултация за намиране на работа.

"Най-голямата програма е за обучение на половин милион души по Националния план за възстановяване и устойчивост, но нещата там буксуват и не се знае докъде е стигнала", допълни Славова.

За последните 10 години се наблюдава подобрение, като цяло всички стават по-богати, подоходното неравенство също намалява.

Много от младите обаче не искат да са активни на пазара на труда.

В момента подпомагането става с малко пари на много хора, а е по-добре то да бъде по-целево, каза още анализаторът.