Да намерим времето на нашата свобода

Елисавета Станчева, изкуствовед, за дискусията „На ръба“, в която композиторът Петър Керкелов разказва за създаването на новата си пиеса.
Какво се случва, когато музиката премине отвъд познатото и експериментира с нови форми, звуци и идеи? Как се изгражда музикална драматургия, която преплита класическо звучене с електронни елементи? Среща-дискусия „На ръба“ на 20 май отвежда в света на новата пиеса на композитора Петър Керкелов – творба, вдъхновена от мита за Сизиф, образа на Слепия гъдулар и концепциите за звук и цвят на Василий Кандински:

"Сега съм продуцент, досега не съм била в такава роля. Нито съм написала произведението, нито ще водя дискусията. Бях поканена да изнеса доклад на академичните четения в Академията и понеже подраних, се впечатлих от Петър Керкелов, който съумя да разкаже по изключителен начин за произведение, което е написал и поисках да имаме нещо общо творчески. После чух произведение на Керкелов на фестивала "Неотъпкана пътека" в Ковачевица и там се посближихме.

Петър говори често за Сизиф, Икар, Слепия гъдулар. Но Камю гледа на историята на Сизиф по различен начин - за него Сизиф има момент на свобода, когато камъкът се търкаля надолу. Тогава трябва да намерим времето на нашата свобода. Ако някой може да напише песента, която си е припявал Сизиф, това е Керкелов. В този момент ми се иска хората да си помислят за камъка на ръба. Произведението "Изгубените песни на Сизиф" се пише - то е за пиано, виолончело и електроника. Премиерата ще е на 13 септември в подпокривното пространство на Мелницата в Балчик, възстановена по много хубав начин. Композиторът го нарича "балет от форми" - ще има и визуална инсталация на Петко Танчев. Изпълнителите са Венета Нейнска, пиано и Стефан Хаджиев, виолончело, заедно с електроника, с която ще борави композиторът. "

Защо трябва да я има дискусията и как трябва да се подготви публиката за съвременната композиторска музика - в звуковия файл. "За да видиш и за да чуеш - трябва и да знаеш".