За езика – аналогово и дигитално

Мобилното студио на предаването „Радиокафе“ се настанява удобно на сцената на #гудгейм Lan Party 2025. На 24 май – празника на българската просвета, култура и писменост, темите ще са предизвикателен фюжън между видео игрите и българския език. С разнообразните гости в три часовото предаване, ще проследим как се променя общуването в дигитална среда, как изглежда българският език във видео игрите, защо е важно да се правят видео игри и комикси на български език и кой е проектът, който дигитализира български шрифтове създадени още от 1900 г. та до днес.

Каузата:

След три години история и 42 000 лв. събрани от българските гейм общности в подкрепа на 3 страхотни каузи е време за левъл 4! През 2025 ежегодното GG LAN PARTY ще фондонабира за провеждането на Playing Narratives в България!

“Playing Narratives” e обучителна програма за млади таланти в гейм индустрията с продължителност от 6 до 8 месеца. Тя е насочена към млади професионалисти с базови знания, начално портфолио и тонове ентусиазъм, които вече са познали своята бъдеща роля в гейм индустрията.

Статистиките от чуждестранни издания на формата показват, че след края на осмия месец по-голямата част от участниците продължават професионалното си развитие в гейм сектора. 

"Инициативата е в четвърта година - колкото и да е наивно, искаме да направим света по-добър. В 5 следобед очаквайте детайли за възможностите за кандидатстване по програмата ни. Харесва ми как една идея бързо се превръща в реализиран план - виждаме как създаваме общности, много приятно усещане." (Мартин)

"Различните поколения с общи интереси могат заедно да прекарат време." (Чавдар)

В продължение говорим за създаването на "речници" по терминологията в комютърните игри. "Колкото по-богати са тухличките на езика, толкова по-добре!" - говори Мартин за целта на проекта ДАБЕ (дебъгваме актуалния български език). "Темата с езика най-вероятно няма никога да завърши. Рацио дебатират темата с подкасти и живи събития. В България почти не превеждаме игрите. На 27 вторник в 19 ч е събитието Pac-man изяде българския!
тук. Като част от творческата индустрия задоволяваш глада си като правиш готините неща. Понякога смяната на ракурса е най-важното."

Продължаваме темата защо е важен преводът на видео игрите на български език с Георги Димитров - главен продуцент и Никола Петров - гейм дизайнер и сценарист на играта Чип и Клоуз (Chip 'n Clawz):

"Екшън-стратегия, изобретател и котката му трябва да спасят Земята от извънземни мозъкоиди. Екшън с мислене - от елемента стратегия. Размислите се случват зад джойстика. Конфликтът е в основата на играта. Тя е лека за възприемане, не е ретро - тя е част от нашето детство от 90-те, което е част от вдъхновението за превода ѝ." (Георги)

Никола: "Да се преведе професионалния продукт е въпрос на преценка, казахме си - трябва да го направим! Оригиналът е на английски, но в работния процес се сещахме за закачки на български. Самият медиен продукт трябва да има смисъл, не всяка друга игра го може. Играта ни е за 12+. На тези години ние сме консумирали съдържание на български.

Играта не е преведена на български, направихме я отново. Целият хумор, имената на героите и местата са локализирани - играта е част от нашата поп-култура."

"Мотивацията ни се появи от съвпадения на обстоятелства. Имахме правилния момент, не е с монетазиционна цел. Смятаме, че тийнейджърите трябва да консумират съдържание на български, но това не е за всички жанрове."

Дигиталното възраждане на български художествени шрифтове от XX век ни представя ас. Иван Гинев от НБУ, ръководител на проекта:

"Магистратурата ми бе "Възстановяване на шрифта на Борис Ангелушев". С друг почитател на шрифтовото изкуство започнахме този по-голям проект - в сайта имаме 20-30 потенциални шрифта. Работим заедно със студенти. Голяма част от работата са допълнителните знаци освен буквите.

Трябва да отделим кирилицата, чието реално развитие започва в 18 в., в България - експериментите са от 19 в., а в 20 в. се работи по въпроса за модернизирането на българската кирилица. В 2014 дизайнерите популяризират новите шрифтове и сега тя е навсякъде. Шрифтът създава настроение, той е като машина на времето. Има течения, моди, правят се сравнения с архитектурата."

Още за причината за по-лесното запомнянето на думите с българска кирилица, а не с т.н. "руска" и ще бъдат ли достъпни за свободно ползване - в звуковия файл.

Историята на българските комикси е последната ни тема с Андрей Андров и Джулиано Димитров от сдружение „Комикс Манифактура” и Кирил Диманов, ко-създател на „Супер Герои България“, комикс колекционер:

"България има вековна история на история в картинки. Много от "комикс-артистите" са били утвърдени в други художествени области. Амалгама от влияния - ние сме леща, през която виждаме всички влияния. България винаги е мост между световете и е нормално това да се вижда в комикса.

Кой е текстът, който да остане на страницата и кой минава в илюстрация? Качеството на преживяването зависи от стегнатия и изпълнен със съдържание текст. В момента текстът трябва да развива ритъм, динамика и скорост, които да не забавят действието. Текстът трябва да провокира останалите сетива и да запали въображението." (Андрей Андров)

"За мен всичко тръгна от "Дъга". Комиксите много са ме бутнали да се занимавам с изкуство. Комиксите започват за възрастни, с пиперлив хумор, като сем. Адамс. Комиксът е между киното и анимацията. Работим с брой кадри, съобразяваме се с това как форматът ни изглежда като го хванеш в ръка. По пет реда на панел.

Различни са медиумите, важен е ефектът на разтворената страница, а за дигитален комикс, това може да продължи доста надолу. Имам свобода за по-дълга сцена в дигиталното. Но динамиката на разказа е по-добра в аналоговия. Затова комиксът не се е загубил като формат." (Джулиано Димитров)

Кирил: "Бях развълнувам, че навлизането на дигиталните формати ще ми позволят да се справя с мястото. Но четенето като дейност ако е проблем за детето, той се решава с четене на комикс, нещо, което да му е интересно. Децата могат да ползват телефоните си за четене на комикси.

Родители след това са ми казвали, че след комиксите, децата им започват да четат. Отишли са си времената на големите текстове от 60-те. Със съегнатите текстове всичко е наред, но трябва да са от интересите на детето, да не се дава супергерой на дете, което не ги харесва."

Има ли бъдеще за българските комикси в чужбина - отговорът е в звуковия файл.