Екхарт Вичик ще дирижира Радиооркестъра на 6 юни в зала "България"

За 6 юни Симфоничният оркестър на БНР подготвя концерт под надслов „Духът на съвремието“ и ще излезе на сцената в зала "България" в 19 часа, а на диригентския пулт ще застане гостът от Германия Екхарт Вичик. Привлекателна част от програмата е присъствието на цигуларката Лия Петрова – българска гордост по световните сцени с изключително престижни участия и забележителни звукозаписни проекти, хвалени щедро от музикалната критика. Този път тя ще ни поднесе Концерт за цигулка и оркестър №1 от Сергей Прокофиев. 

Поради непредвидени обстоятелства българската творба няма да прозвучи, но маестро Вичик е избрал да съчетае Прокофиев с Рахманинов и публиката ще може да аплодира прочутите му Симфонични танци.

Екхарт Вичик е философ. И не само по натюрел, а по образование. Учил е още музикология и, разбира се, дирижиране. Сега самият той преподава оркестрово дирижиране в Университета за музика „Ференц Лист“ във Ваймар. Има международна кариера като диригент на оркестри и оперни театри в Европа и САЩ, но също така се изявява като специалист в културния маркетинг, както и като радиоводещ.

На база на този солиден опит - колко време му е необходимо при срещата с непознат за него оркестър, за да прецени подхода си. И има ли различен подход с различните състави?

„Мисля, че самият оркестър има доста добра преценка за ситуацията в рамките на 30 секунди до 2 минути. Става бързо. За мен, като диригент, и тъй като имам толкова много хора насреща, трябват 5 до 10 минути. Но когато базата е положена, всичко, което правим от там нататък, е да усъвършенстваме нещата. Основното е, че аз съм сам, а те са група. Групата никога не може да се измерва интелектуално – индивидуалните музиканти могат да са много интелигентни, но като група винаги мислят и действат инстинктивно.

Затова винаги, от самото начало, се опитвам да съм максимално открит. За да привлека оркестъра като мой партньор, какъвто той всъщност е. Разбира се, аз имам ясна идея какви изисквания имам за звученето на определена творба, но понякога се налага да променям интерпретацията според това какви са музикантите срещу мен. Те могат да предложат много. Понякога казвам на младите диригенти, които обучавам, да не се страхуват от оркестъра. Да се поставят в обратната позиция – че срещу тях стоят стотици години натрупан опит, музикална рутина, която е чудесно богатство. И това, което съветвам диригентите, е да го приемат много сериозно, защото могат да се възползват по най-добрия начин – срещу нас стоят професионалисти, които имат много какво да покажат.“

Очевидно е, че философските науки са дали отражение в мисленето на диригента Екхарт Вичик, но защо музиката е надделяла в житейския му път?

„Отговорът е лесен – просто винаги съм харесвал да работя с други хора. Като дете много спортувах – почти на професионално ниво, но никога тенис или голф – винаги отборни спортове: баскетбол, волейбол. Просто обичам да съм заобиколен от други хора. Затова исках да съм и диригент – за да създавам музика заедно с другите. Смятам, че това е важен ключ към модерното лидерство – да цениш другите музиканти, защото, да си го кажем честно, когато махаш с пръчка – звук не се получава, нито музика. Музикантите са тези, които я създават. А е много практично понякога да има и диригент. Всички ние трябва да работим като един отбор, защото не можем да живеем и работим едни без други.

Аз съм много щастлив да се срещна тук със Симфоничния оркестър на БНР, който е чудесен и може да пресъздаде всички тези различни цветове (необходими за програмата на концерта). И мога да заявя, че установих още в първите минути, че имам пред себе си висококачествен състав – много отдадени и дисциплинирани музиканти, които са и склонни да съдействат на новия диригент, а това са качества, които не всеки оркестър има. Вашият Радиооркестър притежава тези комплексни качества и заслужава нашата подкрепа.“

Цялото интервю с гост-диригента Екхарт Вичик можете да чуете в звуковия файл.