Адресите на любовта – проф. Асен Златаров

Когато минавате по китната уличка “Проф. Асен Златаров” в центъра на София,едва ли се замисляте на кого е кръстена. А ученият е основоположник на биохимията в България, радетел за правата на жените и еталон за хармоничен семеен живот със съпругата си Евдокия. Звучи малко скучно без изпепеляващи страсти, но не е. Ще се уверите сами, ако изслушате звуковия файл:

През 1910 г. в Женева, Асен Златаров се жени за Евдокия Атанасова, наричана от близките си Дуня, дъщеря на подполковник Никола Атанасов от Болград (Бесарабия), участник в Руско-турската освободителна война. Раждат им се двама синове Асен и Светозар.

До учения неотменно е съпругата му Евдокия. Между двамата любовта е изплела въже от дълбока духовна връзка. Дуня има интереси в областта на културата и литературата и също като мъжа си е изкушена от писането. Публикува под псевдонима Д. Асенева. Неин е преводът на романа на Анатол Франс „На белия камък“, както и биографията на Жан Жорес от Леви Брюл.

От кореспонденцията между двамата блика чистата им любов, която продължава до кончината на професора. За поколенията са запазени над 600 техни писма.

В „Песен за нея“, Асен Златаров пише за жената на живота си: „Тия, които могат да отхранят обич – са царе на живота; тях никой не може да ограби: те имат неизчерпаеми богатства на сърцето и са дарени с благата на непрестанното възраждане“.