С велосипед по улиците на Тбилиси

В интервю за Радио София, тя признава, че за първи път участва в конференцията Velo-city 2025 и сподели каква е била обстановката в Тбилиси, когато е започнала работа през 2019-а.

"Когато започнах, карах колело просто заради удоволствието да общувам с нови хора. Ходих по всякакви велосипедни обиколки и беше забавно. Скоро обаче разбрахме, че никой няма да промени отношението към велосипедистите в града. Освен, ако ние самите не предприемем нещо. На никого не му пука особено за нас. И така, през 2019-а създадохме тази организация. Тя представлява основно група от колоездачи - ентусиасти. Всички ние сме истински запалени по колоезденето във всичките му варианти - шосейно, планинско, туристическо каране и така нататък. Събирането и общуването ни покрай тези групови карания са само малка част от дейността на организацията. Но, всъщност много съществена. Впоследствие осъзнахме, че велоалеите, които имаме в Тбилиси са далеч от идеалните. Пътувах до различни страни. Видях как стоят нещата например в Германия, Франция, Нидерландия и Дания. Разбрах, че можем значително да подобрим обстановката в Тбилиси. При това не само за колоездачите, а за всички. Защото, когато улиците са добре подредени и има достатъчно място за всеки, хората са щастливи. Дава им се възможност да живеят по-здравословно“, казва Мариами Микхелидзе.

Споделя, че идеята я завладява все повече и започва да посещава различни семинари и форуми за проектиране на градовете и пътната безопасност. Включва се в делегация на Общината в Тбилиси, учейки се от опита на градовете Заабрукен и Нант. И така, трупайки нови знания, тя се старае да промени чувствително условията за живот и градска мобилност в Тбилиси.

"Основният проблем за колоездачите в Тбилиси е, че съществуващите велоалеи не са свързани помежду си. Те тръгват отнякъде и свършват в нищото. Хората често се шегуват с това: “Караш 1 километър по алея и след това какво правиш?!”. Разбирам ги, но трябва да започнеш с нещо. Положението не е трагично. Но, ако не се подобри е проблем. Друго предизвикателство в нашия случай са колите. Те заемат почти целите градски пространства. Едно проучване наскоро показа, че в Тбилиси наличните паркинги са четири пъти по-малко от необходимото. Това създава доста проблеми и възможни конфликти между пешеходци и собственици на автомобили. За съжаление, шофьорите изобщо не зачитат велоалеите и ограниченията. Разбира се, тук не говоря за абсолютно всички. Но повечето от тях са с такава нагласа. Попадам на различни публикации в социалните мрежи на родители, каращи колело в града, заедно с децата си. Или пък такива, които ги водят на детска градина с велосипед. Тези начини на придвижване при нас са почти невъзможни. На родителите и децата им се налага да карат понякога непосредствено до автомобилите. А, това е наистина опасно! Ако говорим за хора с увреждания в инвалидни колички, за хора с увреден слух или зрение, разходката им в Тбилиси е абсолютен кошмар. Трябва да подобрим толкова много неща! Ще ми се обаче да отбележа, че все пак имаме някои наистина позитивни промени. Например, доскоро площад „Мелиакишвили“ можеше да се премине само през подлез. Сега можем да се похвалим с чудесни пешеходни пътеки, минаващи през него“, обясни Мариами Микхелидзе.

Тя изтъкна, че с времето приоритетите й се променят. Първоначално вярва, че ако няма добра инфраструктура, не може да се направи нищо.

"Не знам дали сте запознати със сегашната обстановка в Грузия. Днес е 196-ият ден на протести в Тбилиси и в цялата страна. Реално в момента вратата за разговори и за съвместни проекти с Общината е затворена. Те се отнасят към нас не съвсем демократично. Най-деликатно казано. Така че, в момента фокусът ми е върху все по-чести посещения на училища в града. Старая се да организирам различни събития там. Такива, които биха провокирали интерес на децата към карането на велосипед. Защото, дори спортното колоездене не е достатъчно популярно в Грузия. Само футбол, ръгби и борба са обичаните спортове в нашето общество", посочи вело-кметът на Тбилиси.

По думите й, освен фокусът й върху общуването с учениците, се е заела и с нов проект, който е свързан с превода и публикуването на полезна за целта книга. Автор е Лайър Стайнбърг - урбанист и проектант от Нидерландия. Неговата книга се казва “Колата, която искаше да бъде колело”. Тя изрази надежда скоро книгата да има и своето грузинското издание.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.

Снимки: Pixabay и Боян Бочев