Цифрова Европа - предизвикателства и възможности

публикувано на 27.06.25 в 15:18

Снимка: Мария Бояджиева

Разговор за цифрова Европа

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Животът ни вече е в постдигиталната епоха, в която живеем освен с физическата си същност и с нашите виртуални аватари, които както казва Рей Кърцуайл, в един момента ще се слеят в едно и тогава ще станем едно с машините, но дотогава има много път да се извърви и все още се говори за това какво е човешко, какво е медия, информация, както е ИИ.

Не от вчера се дебатират тези въпроси, а днешният повод е събитие на Софийския университет и Магистърска програма “Е-Европа”, както и публичната лекция “Цифрова Европа, изкуствен интелект, медиен анализ”, което само показва сътрудничеството между университета и бизнеса. “Вече живеем във време, в което цифровата реалност е неизменна част от нашия живот, а естественото продължение на ръката ни е смартфонът, който скролваме. Храним се. Храним и мозъка си изцяло в цифрова среда, защото от там основно се информираме“, казва Мария Юрукова, ръководител на Магистърска програма "Е-Европа" в Софийския университет.

“Сред нашите връстници има големи оптимисти по отношение на технологиите. Хора, които в една по-перспективна светлина разглеждат тяхното (технологичното) влияние. Има и други хора, които смятат, че в ежедневието, което е толкова погълнато от цялата цифрова среда, в която живеем, неизбежно рисковете от мозъчното гниене, се увеличават”, казва Виктория Миринска - студентка в МП "Е-Европа".

“Според мен, когато става дума за цифровото пространство, колкото и да е банално, то отразява много неща, които се случват в реалността, но с тази разлика, че има измерение, в което определени крайности могат да бъдат избутани още по-далеч. При това, според мен, нещо, което е по-опасно от brain rot-а е информационното пренасищане.

Когато говорим за информация, хората трябва да развием умение да я възприемаме, а този безкраен поток от информация, сам по себе си, ни ограбва именно възможността ни да осмисляме това, което виждаме”, посочва Лилия Георева, също студентка в магистърската програма.

Един от ефектите на това е информационната девалвация, т.е. ние сме наситени с информация, но сме зле информирани.

“Този brain rot (мозъчно линеене/гниене) е гнилата черешка на една торта, която е в процес на изграждане в последните 10 години, за които имахме два големи скока в начина, по който се произвежда и се консумира информация.

Първо, когато през 2014-15 г. социалните мрежи направиха скок към социални медии - първо като включиха бутоните Like и Share, което им даде голям обем от микроданни относно държанието на потребителите в тези платформи. Второ, когато това беше успешно съчетано с новия бизнес модел на социалните медии да влязат в бизнеса с новини", допълва Несин Вели - СЕО на Identrics.

Според него, това преди е било окупирано от Google. Meta се превърнаха за няколко години в основен разпределител на новинарските сайтове. Пред две години става и вторият голям скот - това е новият начин за достъпване на цялата информация, която онлайн (става дума за ИИ).

“Тук перспективата е много важна. Цялата информация онлайн включва от първата писменост на човечеството до последната писменост на човечеството, която се създава в момента. Това е първият директен достъп до колективното неосъзнато, което Юнг предлага като теория. Това е т.нар. Zeitgeist - “Духът на времето”.

Информирането става много бързо, съответно имаме по-малко време за адаптация. Тук отговорът на въпроса дали сме по-добре или по-зле информирани, е че сме по-бързо информирани и е въпрос на антропологична и технологична адаптация развиването на умението за оценка на съдържанието и начина, по който консумираме тази информация.

Чуйте целия интересен разговор на Даниел Ненчев в звуковия файл.

По публикацията работи: Елица Елефтерова-Иванова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Цифрова Европа - предизвикателства и възможности

Софийски разкази - старите софийски театри

Историята оживява - Родопската теснолинейка, глава първа и втора

Адресите на любовта – певицата Лиана Антонова и саксофонистът Ангел Везнев

В София има развитие на чаената култура

Театърът и неговото денонощие

Всеки един нов живот заслужава най-доброто начало

Дали изложбата да не се казва "Мъжки пазар"?

КЗП се самосезира заради поскъпването на паркирането в София

"Форум", 14.12.25: Софиянци: Ще паркираме в синя и зелена еврозона?

Права на малки и големи пациенти за превенция и лечение