С тържествени фанфари и с премиерата на операта “Танхойзер“ на 26-и юни беше открит Вагнеровият летен фестивал в Софийската опера. За поредна година форумът събира в България вагнерианци от цял свят – почитатели и музикални критици. Престижът на националния ни оперен театър в този репертоар вече е изграден, а очакванията към всяка нова продукция на акад. Пламен Карталов са много големи.
Въпреки високите предварителни очаквания, с които седнах в залата и аз, когато след увертюрата завесата се разтвори, спонтанно ахнах от изненада от изключителната красота на кадъра пред мен. Защо казвам кадър – защото мизансценът, освен силно театрално въздействие, според мен ще постигне и оптимално въздействие при кино или интернет прожекции. Част от характерния режисьорски почерк на акад. Пламен Карталов, заедно с дълбочината на посланията, е яркия и динамичен кинематографски изказ и аз мисля, че новата постановка на “Танхойзер“ заслужава да бъде визитната картичка на българските постижения в оперното изкуство в европейската платформа OperaVision през следващите месеци.
Творческият екип Пламен Карталов – режисьор, Свен Йонке – сценограф, Андрей Хайдиняк – дизайнер на осветлението, за пореден път се събира и в съвместната си работа постига най-високото, световно ниво.
В хомогенното изграждане на визията на спектакъла равностойно участва и художничката на костюмите Християна Михалева-Зорбалиева. Тя се присъедини към вагнеровите продукции на театъра във втората българска постановка на тетралогията “Пръстенът на нибелунга“, която беше представена с голям успех през 2023 г. Мисля, че нейната работа в “Танхойзер“ също ще бъде високо оценена от българските и чуждестранните вагнерианци.
Визията носи привлекателност едновременно за различни възрасти и вкусове. Първият кадър, според мен, би спечелил всички почитатели на хитовата филмова поредица “Дюн“ на канадския режисьор Дени Вилньов. На сцената, с гръб към публиката, загледани в пространството пред себе си, са група забулени фигури. Те създават асоциация както с рицарите на кръглата маса в операта “Парсифал“, така и със сестрите от ордена “Бин Джезърит“ в научно-фантастичната сага “Дюн“. Какво виждат те ще оставя на вас да разберете, когато посетите втория спектакъл на “Танхойзер“ на 5-и юли. Само ще кажа, че отново се възхитих на умението на Свен Йонке да си играе с материите, на Андрей Хайдиняк – със светлините, на Пламен Карталов – да заложи и да извежда смислово всичко, например изчезването на дяволски изкусителния свят на Венера при споменаването на Дева Мария да бъде пресъздадено чрез срутване/спукване на “въздушните“ стени на пещерата!
Когато забулените фигури свалят една по една плащовете си, визията в костюмите и реквизита става по-традиционно театрална, което пък по принцип е привлекателно за зрялата оперна публика. Тази международна публика пълни залите на вагнеровите постановки на акад. Пламен Карталов у нас и на турнетата на Софийската опера по света, подчертавайки всеки път предимствата им пред съвременните произведения на режи театъра. Силата на неговите режисьорски концепции е в изследването, осмислянето и извеждането на вагнеровите идеи, а не в представянето на свои хрумвания “на гърба“ на Вагнер. Дори в сцената в пещерата на Венера, в костюмите на древногръцките богове и герои, както и в пластичното решение, дело на Мария Илиева, да виждаме намигване към съвременната провокативна естетика от откриването на Олимпийските игри в Париж миналото лято, то нашите географски ширини и патриархалната почва, върху която израства нашето оперно изкуство, са твърде далече от северните течения.
Няма компромиси в изпълнителския каст. Мартин Илиев е завладяващ като Танхойзер. В тази поредна за него вагнерова роля той разгръща най-широко артистичната си палитра, пресъздавайки с изключителен драматизъм сложната душевна борба на героя. Цветана Бандаловска – във върхова вокална, физическа и актьорска форма, изгражда прекрасно Елизабет. Атанас Младенов в ролята на Волфрам фон Ешенбах отново очарова с красивия си глас и интелигентно фразиране, фин музикален вкус и благородна осанка. Петър Бучков се представя достойно в ролята на ландграфа на Тюрингия Херман, с впечатляващо красиви басови дълбочини. На Габриела Георгиева, избрана от слушателите на Българското национално радио за “Музикант на 2024 г.“, е поверено предизвикателството да “посрещне“ първа зрителите в пещерата на героинята си Венера и съответно, заедно с интерпретатора на Танхойзер, да представят на вагнерианците в залата богатството, силата и красотата на българските оперни гласове. След Ортруд в “Лоенгрин“, тя осъществи своя успешен втори дебют във вагнерова роля. Заслужени аплодисменти и за Мария Павлова в ролята на овчарчето, Емил Павлов, Ангел Антонов, Стефан Владимиров и Ангел Христов като рицарите певци Валтер фон дер Фогелвайде, Хайнрих дер Шрайбер, Битеролф и Райнмар фон Цветер.
За поредна година вагнерианците в публиката изказват възхищението си от оркестъра на Софийската опера, който израсна бурно в този репертоар и вече има репутацията на един от добрите вагнерови оркестри в Европа. Това огромно признание се дължи на вече 15-годишната грижа на директора на театъра за закупуването и поддържането на нови инструменти, на много репетиции, както и на експертната работа на германски музиканти като маестро Константин Тринкс. Той също получи дълги аплодисменти и викове Браво. Заслужено признание и за хора на Софийската опера и неговата диригентка Виолета Димитрова.
Както обикновено, ще ви представя още една зрителска гледна точка – на дамата, която седеше от дясната ми страна в салона на Софийската опера. Още в първите тактове на увертюрата забелязах, че, тактувайки с цялото си тяло, преживява всеки тон и познава в детайли творбата. Веднага разбрах, че е вагнерианка, от тези, които са гледали десетки пъти “Танхойзер“ и пътуват по света, за да се запознават с новите вагнерови продукции.
Хареса ли Ви спектакълът?
“Да, много ми хареса! Второ действие беше просто прекрасно от първия момент, а в последното действие беше великолепно това, че певците имаха възможност да разгърнат героите си вокално и артистично при толкова изчистена сценография. Всички певци дадоха най-доброто от себе си. Все пак бих отбелязала тези в главните роли, като особено много ми хареса изпълнителката на Елизабет. Танхойзер беше страхотен, разбира се! Хорът беше чудесен! Трябва да кажа, че диригентът постигна “Танхойзер“ да прозвучи музикално по най-добрия начин. Маестро Тринкс е много добър вагнеров диригент! Да, наистина съм слушала “Танхойзер“ много пъти, по цял свят. Знам го наизуст и го изживявам отново и отново. Член съм на шведското, финладското и американското вагнерови общества. За трети път идвам в София. Най-напред гледах тук тетралогията “Пръстенът на нибелунга“ през 2023 г., след това “Лоенгрин“ миналата година. Тази година дойдох за “Танхойзер“ и тъй като обичам тукашната постановка на “Пръстена“, ще остана да го изгледам целия отново“.
Какво по-голямо признание от това?!
Накрая бих искала да добавя написаното от сопрана Цветана Бандаловска в социалната мрежа facebook в навечерието на премиерата на “Танхойзер“: “Посвещавам дебюта си в памет на моята непрежалима сестра по дух, приятелка и колежка Мариана Цветкова! Нека да ти е лек пътят към вечността, любима моя, там ще се срещнем един ден и ще пеем, и ще се веселим. Днес аз знам, че ти ще бъдеш, и ще слушаш и гледаш моята Елизабет, която си пяла с толкова голям успех по света. Обичам те! Почивай в мир!“
Поклон пред паметта на голямата българска оперна певица и изтъкната солистка на Софийската национална опера Мариана Цветкова, която ни напусна на 13-и юни. Една от последните й ярки изяви беше в ролята на Фрика в операта “Валкюра“ от тетралогията “Пръстенът на нибелунга“ от Вагнер по време на гастрола на трупата в театър “Джузепе Верди“ в Салерно.
Истинска "Фиеста" подготвят Венеция Караманова и малките певци от Детския хор на БНР на 23 октомври, от 19 часа, в зала 3 на НДК, за да отбележат 65-годишнината от създаването на един от най-забележителните български хорови състави. Наследството, оставено от основателя акад. Христо Недялков, се пази с особено внимание, матрицата е отлична и тя няма да..
Биг бендът на БНР открива новия концертен сезон на 29 октомври, сряда, от 19.00 ч. в Първо студио на Радиото с авторски концерт на Тобиас Хофман. Програмата представя нови композиции на изключителния саксофонист, специално аранжирани за Бенда. Под диригентството на маестро Антони Дончев ще прозвучат ярки композиции, които съчетават звученето на биг..
Оркестърът за народна музика на БНР открива тази вечер новия концертен сезон. Програмата включва премиери на творби, създадени специално за оркестъра и записани за фонда на Радиото. Диригентът Димитър Христов поставя акцент върху музикантите от състава като пазители на изпълнителската традиция и като автори, които разширяват хоризонтите на..
Новият творчески сезон ще започне за камерния ансамбъл "Софийски солисти" с нов диригент - Любомир Денев-син. Заедно музикантите вече имаха предсезонни участия, включително в откриването на Дните на камерната музика в Габрово 2025 на 23 септември. На столична сцена началото ще бъде поставено в Централния военен клуб на 3 октомври от 19 часа. В програмата..
На 1 октомври от 19.00 ч. в зала "България" с изпълнението на "Празненство" от Красимир Тасков, Симфоничният оркестър на БНР с главен диригент Константин Илиевски ще чества 70-годишнината на един от най-значимите съвременни български композитори и пианисти. В програмата е включена и българската премиера на Концерт за маримба и оркестър от..
В очакване на нов концерт с разширен репертоар, показващ магията на филмовата музика на вечния Енио Мориконе и Нино Рота. Новият спектакъл “Ennio Morricone & Nino Rota. Part II“ ще се състои на 27 септември 2025 г. в Зала 1 на НДК. Вечните и най-любими знакови мелодии за всички поколения от „Кръстникът“, „Имало едно време в Америка“, „Добрият,..
Тази вечер от 19 часа в Аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски" Детският радиохор ще представи своя традиционен концерт в рамките на 36-ите Дни на японската култура в България. "Вече десетилетие и повече Детският хор на БНР участва в Дните на японската култура. В тези концерти, а и извън тях, ние показваме красотата на японската..