“Още от времето на Османското владичество, през XVII век по българските земи се разпространяват едни нидерландски пари, наричани нидерландски льовен талери, които сред българите стават известни като левове, защото това са сребърни монети, на които има изобразен лъв, който много прилича на лъва от българския герб”, казва проф. д-р Пенчо Пенчев, който е преподавател по стопанска история, ръководител на катедра "Политическа икономия" в УНСС. История на българския лев.
В следващите години, преди Освобождението, редица български общини и редица български църкви секат свои монети, които не се наричат левове но са български. Такива има в Габрово, Трябва, Панагюрище, Лом, Разград, Шумен, които са български пари, но се разпространяват локално и имат функцията на пари и носят различни наименования.
След Освобождението през 1878 г., както и в годините малко преди това, по нашите земи има огромно разнообразие от монети, предимно сребърни, които не са български. Сред тях има много турски монети, такива от съседните ни държави, както и руски, има монети от всички европейски държави, азиатски, дори и китайски. Като “разменна монета” са използвани включително и късчета благородни метали, предимно сребро, които са дотолкова изтрити от употреба, че не се личи каква е монетата.
“Този монетен хаос, на пръв поглед, е една от причините да се потърси начин за стандартизиране. На първо време от счетоводна гледна точка, т.е. да може да се деноминира в нещо българският държавен бюджет, за да се отбелязва по някакъв начин какви са приходите и разходите. Така се достига през 1880 г. до първия закон, с който се определя необходимостта от сечене на български монети.
До тогава, дори ако погледнем Търновската Конституция, там не се определя каква ще бъде българската парична единица. Доколкото в Конституцията се говори за пари, се споменават единствено френски франкове, разказва още проф. Пенчев.
Първите монети, които се секат в страната ни са сребърни и много дълго време се използват сребърни монети. В началото Стефан Стамболов, например, отказва да приеме идеята за българския лев и настоява паричната ни единица да бъдат франковете.
Харчат ли децата джобните си с мисъл, колко джобни стигат на един ученик на ден и още за ролята на финансовата грамотност в училище с Мира Кръстева от „ Финансова грамотност с Мира “: "Всичко зависи от нуждите, но с възпитателна цел, някои неща работят, някои - не. Първо трябва да познаваме децата си, доколко са наясно със семейния бюджет и как..
Шестият сезон на сезон на ученическото доброволческо състезание „ Купата на героите ” започва. "Купата на героите" е ученическо доброволческо състезание, в което деца и младежи между 1 и 12 клас създават доброволчески клубове и инициативи, за да променят училището, квартала, общността и града си. Още информация за състезанието, както и инструкции за..
Арт проектът The Sofianer ще отпразнува Деня на София с нова изложба в периода 11–24 септември 2025 г. в градинката пред Народния театър в столицата. Входът е свободен. Откриването е на 11 септември от 18:00 ч. Участие в нея ще вземат над 40 съвременни художници. Подробностите - от Бистра Иванова от МултиКулти и двама от художниците, чиито..
Радио София - на 18 ! Заочваме с последния гост от вчерашното Радиокафе , Кристиян Илиев - тенис турнирът ни тогава още не бе завършил и резултатите не влязоха в световните осведомителни агенции, затова - ето ги тук: "Едва ли е изненада - Мартен Роберто бе на финал с Александър Нейчев и направиха мач като на "Ролан Гарос". Мартен е двукратен..
Какво е най-важното за ул.Славянска, по която се разхождаме радиофонично днес? Тя свързва Народния театър с гробницата на Княз Александър. Започваме от сградата на Народния театър и името с което я свързваме е проф.Шишманов - министър на Просвещението. В края на 1906 сградата е готова и театърът е открит в януари следващата година. Защо сградата е..
Питанки по историческото минало на Копривщица намират отговор в новия проект за Дигитален център "Копривщенският микросвят в българската и световна култура", създаден с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура". Слушаме Светлана Мухова от Дирекцията на музеите: "В една от стаите ще представяме видеа на традиционни копривщенски гозби, в друга -..
Симеон Велики ръководи Първото българско царство 34 години. При неговото управление границите на държавата ни се простират на три морета – Черно, Бяло и Адриатическо. Страната ни е най-голямата сила в цяла Източна Европа, а царуването му, както всички знаем от училище, се определя от историците като “Златен век на българската книжнина и..
Значителна облачност с дъжд
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Променлива облачност; възможно е да превали