20 на сто от населението в България е с прекъснати здравноосигурителни права. Солидарният модел на задължително здравно осигуряване у нас е залегнал в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) от 1998 г. и се осъществява чрез Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Този модел е проектиран да осигури достъп до медицинска помощ за всички граждани, базирайки се на принципите на социална справедливост и взаимопомощ.
Това се посочва в анализ на Центъра за защита правата в здравеопазването.
В него са използвани данни на НЗОК, според които към 1 май 2025 година здравноосигурените с прекъснати права (с над 3 невнесени месечни осигуровки), които са вписани в пациентските листи на общопрактикуващите лекари, са близо 1,2 милиона души. Основната последица за неосигурените е силно ограниченият достъп до медицински услуги, а намалените приходи на Здравната каса се отразяват на системата, на лечебните заведения и кадрите.
"Има разминаване сред официалните данни от НЗОК и НАП, няма единна методика за изчисляване на неосигурените. Заради тях в системата на здравното осигуряване не постъпват половин милиард лева. Негативните последици са очевидни – коментира пред БНР-Радио София д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита правата в здравеопазването и автор на изследването. – в държави, където здравно осигуряване не е задължително, броят на неосигурените е по-малък! А у нас то е задължително."
Д-р Кацаров обясни, че сред тези които не внасят здравни осигуровки най-често са млади хора под 30 г., които се чувстват здрави, бедни или безработни, такива, които са от ромското малцинство, които работят на черно. Има и такива, които имат достатъчно средство и смятат, че по всяко време могат да си платят лечението.
Знаейки, че трябва да платят, те до последно отлагат преглед и лечение и когато им се наложи, натоварват спешната помощ.
"Недоверието към здравната система е сред основните причини за неосигуряване. За да се възстановят прекъснати права, законът изисква да се платят вноските 5 години назад заедно с лихвите. В ЕС българите са с най-нисък доход, а от джоба си доплащат най-много за здраве - около 40 процента.
Реалистично и правилно е да се премахне монополът на НЗОК и да се създаде конкуренция сред здравните осигурители", подчерта д-р Кацаров, който е бил зам.-министър на здравеопазването (1999-2001) и министър (2021).
За пример той посочи Швейцария, в която действат 35 осигурителя за здраве, а неосигурените са под 2-3%.
Чуйте разговора на Невена Николова и Данаил Конов.

Огледите на сградата на столичното 93. СУ "Александър Теодоров-Балан" показват, че дилатационната фуга, която свързва двата корпуса на сградата на училището работи, каза пред Радио София кметът на район „Слатина“ Георги Илиев. "Това, че отваря тази цепнатина всъщност предпазва двете отделни конструкции, така че те да останат устойчиви. Правени..
В неделя, 26 октомври, преминаваме към зимното часово време. В 04.00 часа сутринта стрелките трябва да се преместят с час назад. През март 2019 г. Европейският парламент гласува за отпадането на сезонната смяна на часа. Държавите-членки решават дали преминат изцяло на лятно или зимно часово време.
Днес ще е облачно и от запад на изток ще има валежи от дъжд. След обяд ще спират, най-късно в югоизточните райони и облачността ще се разкъсва, съобщиха от НИМХ. Ще е ветровито. Вятърът ще се ориентира от запад-северозапад, ще е умерен, в Дунавската равнина и Горнотракийската равнина – силен. Максималните температури ще бъдат между 19° и 24°, в..
Днешният коментатор във "Форум" е арх. Ралица Диканска Успоредно с професионалното си развитие, тя е социално ангажирана и има дълги години опит като доброволец с редица отговорни и ръководни позиции като едно от тях е Дружеството за ООН в България. Част от коментираните теми продиктува самият ден: Столичният общински съвет прие..
След дългото в сравнение с други страни майчинство (2 години) най-честият проблем на жените у нас след връщане на работа е "нетолерирането" на болнични, които по-често се налагат заради малкото дете. До навършване на 3 години на детето майката не може да бъде съкратена, обясни пред БНР-Радио София Силвия Трифонова , основател на една от..
35 години от създаването си отбелязва Съюзът на Свободните писатели. В предаването “Радиокафе“ разговоряме с Л иляна-Цезия Механджийска, зам-председател и Диляна Йорданова – писател и “Връзки с обществеността“. “Съюзът на Свободните писатели“ в България, понастоящем е регистриран и в Агенцията по вписванията, като Сдружение с нестопанска..
Необходимостта от на разделно събиране на отпадъците, ражда идеята за обучение в тази област. Столичният район "Оборище“, съвестно с Първа английска гимназия и Софийската математическа гимназия през септември стартираха проекта "Открит урок по градска екология“. Целта е да стимулира гражданската активност и екологичната съзнателност у ученици..