Книга анализира визуалната култура и дрескода на диктаторите

В Националната художествената академия се състоя премиерата на книгата на българския изкуствовед и медиен експерт проф. д.н. Любомир Стойков "Стилът на диктаторите: Хитлер, Мусолини, Сталин“. Събитието предизвика изключителен интерес и бе уважено от артистичния, академичния и културен елит на страната.

Книгата бе представена от ректора на НХА проф. Георги Янков и рецензентите проф. д.изк. Чавдар Попов и проф. д-р Яна Костадинова. Водеща бе Валерия Велева. Вечерта мина в духа на посланието на проф. Стойков: "Не“ на политическата диктатура, "Да“ на демокрацията и естетическата свобода!“

"Стилът на диктаторите: Хитлер, Мусолини, Сталин" е анализ на визуалната култура и дрескода на тримата най-ярки представители на авторитарните и тоталитарните режими през ХХ век и как тя се е вписвала в пропагандната и комуникационна система за изграждане на харизматичен имидж, и формиране на култа към личностт.

Кои са контурите на т.нар. "диктаторски стил“ въз основа на анализа на визуалната култура и дрескода на тримата най-ярки представители на авторитарните и тоталитарните режими през ХХ век – Адолф Хитлер, Бенито Мусолини и Йосиф В. Сталин? 

Главната идея и основният мотив на този труд е комплексно да анализира и диагностицира  визуалния стил на тоталитарните лидери и да открие пресечните точки между техните персонални своеобразия и тираничните им режими.

Водеща цел е да се разкрият и обяснят сходствата, различията и особеностите в индивидуалния стил на Хитлер, Мусолини и Сталин, в т.ч. и чрез изясняване на връзката между характера им, възгледите им и техните лидерски статус символи.

Друга не по-малко важна цел на този анализ е да се допълнят и обогатят теориите на Макс Вебер и Хана Аренд за харизматичното лидерство (независимо от тяхното взаимно противостоене), за същината и измамността на обаятелните и обожествяваните политически и държавни водачи, за фалшивите и манипулативни послания, които те изпращат не само словесно, но и чрез невербалната си публична комуникация, сериозна част от която заема т.нар. "цивилизационна модалност“, т.е. външният вид и спецификата на неговото оформяне.

Постигането на подобна цел е невъзможно без концептуалното вникване и осмисляне на политическия лайфстайл, съществена част от който заемат всекидневната култура и битовите, и екзистенциалните компоненти на политическите и държавните лидери, в т.ч. облекло, жилище, семейство, свободно време, храна, развлечения, музика, мода и др.

По различни причини тези толкова важни зони в лидерския стил на живеене бяха и продължават да бъдат пренебрегвани, което пък на свой ред води до непълноти и неясноти в анализирането и оценяването на властимащите, особено в частта за тяхното публично общуване и медийно въздействие.

“В самата книга аз разглеждам  рестрикциите, а те са били много сериозни,  във фашистка Италия, в нацистка Германия  и донякъде в Съветския съюз, тъй като ми направи впечанление, че там е имало цели организации, бюра, най-вече говоря за Италия и за Германия, в които е било строго регламентирано какво може и какво не може да се носи, чуждестранният внос е бил абсолютно забранен.

В Германия в добавка било забранено носенето на дрехи, направени от дизайнери евреи. В тези указания акцентът е падал върху народната носия, в Германия например, това е баварската народна носия диндъл, за която и Хитлер и Гьобелс са казвали, че това е еталон за облекло и са акцентирали оптически върху украшенията, декорациите, бродериите в гръдната област на женските носии, което е било повече от намек за голямата идея за нарастване на плодовитостта и раждаемостта във фашистка Германия“, разкри Любомир Стойков в предаването „Радиокафе“  по Радио София.

"Относно отношението към модата при тоталитарните  режими в Германия, Италия и Източният блок, след Втората световна война, съгласете се, че това е  голяма тема и тема за отделен труд“, посочи той.

Авторовото убеждение е, че визуалният диктаторски стил, с присъщия му материален и символен реквизит, трябва да бъде перманентен обект на анализаторски и научен интерес, тъй като индикира ключови и структурни характеристики на един или друг обществен строй, тираничен, авторитарен или тоталитарен режим.

Още какво сподели авторът проф. Любомир Стойков, чуйте в разговора на Гергана Пейкова в звуковия файл.