Какво е бъдещето на софийския античен амфитеатър “Сердика”

публикувано на 13.08.25 в 10:28

Разговор с Мартина Стефанова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

“Хубаво е България да се гордее със своята история. Хубаво е да се случи едно експониране на целия комплекс на антична Сердика, а не да се гледа на парче. Хубаво е България да започне да използва своето културно наследство, както е в Гърция и Италия.

В тези страни печелят от туристи и от това, че са експонирали историята си”, казва журналистът, културен мениджър и организатор на фестивала "квАРТал" - Мартина Стефанова.

В същото време в София, античен амфитеатър се оказва в парцел, който е обявен за продажба и застрояване. “Ние, вместо да го отворим този стадион, защото е уникален - той е за 20 хил. души. Заради големите си размери се нарежда в топ 10 на континента", допълва тя.

Според нея не трябва да забравяме и нашата история, защото "кои са били хората на този стадион - гладиаторите. Ние сме наследниците на гладиаторите. Най-известният гладиатор, който хипотетично може да се бие там, е Спартак".

Когато през 1919 г. откриват стадиона, защото тогава вече строят новата столица, и се правят първите по-малки изкопи, намират мраморна плоча, която представлява античен афиш, в който се посочва, че на определена дата ще се случи определено събитие. От такива афиши се разбира, че там са се провеждали гладиаторски битки със зверове - мечки или крокодили.

През 2004 г., когато строят хотел “Арена ди Сердика”, откриват античния амфитеатър и тогава извикват археолози, които оглеждат мястото. Тогава се оказва, че има два слоя. Отгоре има античен стадион, а под него и в друг пласт - античен театър.

По думите на Мартина Стефанова, целият център на София е червена зона и се води археологически резерват “Сердика - Средец”. "Също така, покрай скандала с НХА, новата сграда, която искат да строят, също се намира върху този резерват и очаквано строежът вчера (12.08.25 г.) беше спрян, защото попаднаха на още едни находки от антични Сердика", посочи журналистката.

Чак през 2016 г. античният амфитеатър е обявен за паметник на културата, както и национална, и световна ценност.

Там има няколко слоя културно наследства. Там е и сградата на Гьоте институт, която също попада към това архитектурно наследство и ансамбъл от началото на ХХ век, което някой кощунски решава да бутне. Затова ние стигаме до този стадион, защото извадих снимки от НАГ, където се държат снимки от 60-те години на ХХ век. Те са били много красиви сгради от пред виенска архитектура, но са оставени да се рушат и така стават видими археологическите обекти, допълва още тя.

В момента това, което може да се направи, е да се експонира ⅕ или ¼ от него, която се вижда. Тя може да се експонира свободно, без да се застроява, както се прави в Гърция и в Италия и да бъде със свободен достъп.

В защита на археологическия обект е инициирана и подписка, която вече е събрала над 12 хил. участници.

Цялата червена зона представлява античният комплекс “Сердика-Средец”, който съдържа форум, който също не е експониран, до Халите, където е стената на древна Сердика, също има огромна археология и също е част от въпросната червена зона. Затова и в Халите има експонати.

Печалбата от тези туристически обекти представлява около 80% от БВП на Гърция и Италия. Това може да покаже колко голям е мащабът на пропуснатите ползи от неглижирането на археологическите обекти.

Според последните изявления на Министерството на културата, ако придобият този имот от Българския енергиен холдинг, плановете им са до септември 2027 г. да бъде вече разкрита западната част на амфитеатъра и да бъде открита сцена.

Цялата антична Сердика е към Министерство на културата и е редно този имот от БЕХ да отиде към Министерство на културата, с бюджет, гласуван и отпуснат от Парламента за преминаването му към Столичната община. Държавните институции трябва да работят заедно, за да се задвижат нещата.

Заедно с натиск от страна на обществото, държавните институции могат да се задействат още тази есен и бързо да решат казуса.

Чуйте повече в разговора на Лили Големинова и Боян Бочев в звуковия файл.

По публикацията работи: Елица Елефтерова-Иванова