Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Администрация и жители на район "Кремиковци" са готови на всичко за недопускане на добивна кариера

Снимка: Район Кремиковци

Районната администрация на район "Кремиковци" официално е уведомена с писмо от Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) относно заявено инвестиционно намерение за изграждане на кариера за добив и обработка на строителни материали от находище "Локорско.

Теренът, определен за концесия, се намира в непосредствена близост до рудник "Кремиковци" – зона, в която има регистрирани свлачищни процеси. Потенциалната експлоатация на кариерен обект в тази зона, съпътствана с взривни дейности, крие рискове за сигурността на жителите и околната среда.

Допълнително притеснение буди близостта на предвидения терен до жилищната зона на квартал "Кремиковци" – само на около 2 километра. Подобен тип дейност би довел до запрашаване и замърсяване на въздуха, а интензивното движение на тежка строителна техника през населените места ще увеличи трафика, шума и ще натовари съществуващата инфраструктура, която не е проектирана за подобен тип натоварване.

Всичко това кметът на района Лилия Донкова обяснява на жителите преди 10 дни.

Оттогава обаче тя се е срещала и с кмета на Столичната община Васил Терзиев, писала е писма и очаква отговори и документи от различни институции.

Проектът, който предвижда 25-годишна концесия само на 1-2 км от жилищни домове, накара хората да изразят вече недоволството си.

Става въпрос за 240 декара горска площ. На тази защитена зелена площ не може да се извършва стопанска дейност, коментира пред БНР-Радио София Лилия Донкова.

Още в четвъртък в РИОСВ е внесено възражение заедно с такова от манастира, детска градина и читалище в квартал "Кремиковци".

"Бяха събрани 3100 подписа дотогава само от жителите на селищата в района, от селата Локорско и Чепинци - отделно. До момента подписката няма отговор – допълни Донкова. И подчерта – В последните 70-80 години районът беше използван за мръсни производства, сметища и депа. Не може нашият красив район да се развива само в този посока! Няма да го пуснем.

Надявам се този проект за добив на строителни материали все пак да не бъде реализиран. Дори и съм склонна да предложим на кмета на Столичната община и на Столичния общински съвет да се проведе референдум и хората да си кажат мнението как искат да се развива района. След затваряне на металургичния комбинат се увеличи интересът към Кремиковци. Увеличиха се цените на жилища и къщи. Като кмет не мога да позволя да подложа жителите на риск.

Не виждам компромис, който да удовлетвори и двете страни. Хората ще излязат на улицата да протестират. Готови сме на всичко, за да се спре."

Още по темата чуйте в разговора на Данаил Конов. 

По публикацията работи: Георги Нейков


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
С кмета Трайко Младенов

Ние сме в златен век, нe смесваме цветове и политики и нямаме изгубени битки

Pадиокафе гостува на община Костинброд. Kметът на общината г-н Трайко Младенов е наш пръв събеседник: "Родният ми град е мястото на семейството, приятелите, уюта, копнея да се върна тук след всяко състезание. Започнах с кик-бокс в 2013 и от 2016 се отключи желанието за бокса. Знаейки откъде съм тръгнал и докъде съм стигнал, пътят е дълъг. Но това е..

публикувано на 26.10.25 в 09:38

Софийски разкази - Културният живот в стара София

Първите софийски театрални постановки се правят в сградата, където е и Народното събрание. Тя изгаря в 1882. В миналото предаване стана дума за друг дъсчен театър наблизо - този на японица Камчик. На това място се създава друг дъсчен театър, "Основа", след събарянето на този на Камчик. В началото на 20 в. на същото място започва строежа на сегашния..

публикувано на 25.10.25 в 16:00
професор Васил Захариев

Историята оживява - професор Васил Захариев, трудове първи и втори

Художник-график, изследовател и преподавател, чиято 130-годишнина честваме през 2025 - това е професор Васил Захариев. Любомир Николов е уредник в Историческия музей в родния град на професора - Самоков: Самоковският художник прави офорти със старата сграда на Света София - особеностите според Любомир Николов: "Не са много гравюрите от неговата неща,..

публикувано на 25.10.25 в 15:00

Адресите на любовта - Георги Парцалев

Жените в живота на Георги Парцалев Може да звучи сензационно, но легендарният комик Георги Парцалев се е влюбвал и в жени. В гимназията изпращал до дома, носел чантата и получил първа целувка от съученичката си Роза, но баща му попарил надеждите за взаимност с думите „Тя е от богат род, а на теб фамилията ти идва от скъсаните гащи на дядо ти. Не..

публикувано на 25.10.25 в 14:00
Иван Попов

Кариерното развитие е основна цел

Playing Narratives е 7-месечна програма за млади таланти в сферата на видео игрите. Готов ли си да превърнеш страстта си към игрите в кариера? Подробностите с   Иван Попов, част от екипа на Гудгейм (инициатива, явление): "Всяка година подкрепяме кауза, свързана с образование. Обединяваме гейм енергията и я насочваме към смислени проекти на..

публикувано на 25.10.25 в 11:51
Антон Биров

Стегната история, еднакво лесна за възприемане от нови читатели, фенове на сагата и играчи

„Вещерът: Кръстопътят на гарваните“. Историята на „Вещерът“ вече се превърна в истинска сензация – първо с книгите на Анджей Сапковски, после с култовите игри The Witcher, а накрая и с успешния сериал на Netflix. С нас по този повод е  Антон Биров от влога "С книги под завивките": "Вечерът се изправя срещу цялата концепция за необходимото чудовище...

публикувано на 25.10.25 в 11:04

Усилия, стратегия, политики, екипна работа.

Столична библиотека отпразнува своя 97-ми рожден ден .  Една от най-старите културни институции на София е създадена на 24 октомври през 1928 г. Днес Библиотеката на София се гордее с близо 109 хиляди читатели, фонд от 1 милион книги, 4 модерни филиала и диблиобус, най-големият в страната детски център, дигитална тийн лаборатория, литературен музеен..

публикувано на 25.10.25 в 09:54