Центърът на София е с до 6°C по-горещ спрямо периферията. Защо и какво ще правим?

Градовете в България са засегнати все по-осезаемо от въздействието на климатичните промени, от по-дълги горещи вълни, от повишени температури и натрупване на топлина в плътно застроените зони. София не прави изключение от тази тенденция.

Интересното е, че не само субективното усещане, но и учените вече говорят как в софийския център, край ЦУМ, термометърът може показва 26,4 °C, а само няколко километра на север, до Боянската църква, въздухът е по-свеж при 23,5 °C.

Оказва се, че това има своето научно обяснение и е резултат от т.нар. топлинен остров, обяснява експертът д-р инж. Лидия Витанова.

Оказва, че температурата в центъра на София е с 6 градуса по-висока от тази в периферията. Това показват проучвания на екипа на направление „Градове на бъдещето“ на институт GATE, в който работи Витанова.

Резултатите обобщава създадената от изследователите 3D топлинна карта на столицата, част от разработвания от тях Цифров двойник на София.

"Направената 3D топлината карта на София разкрива пространствено разпределение на ефекта градски остров на топлина и уязвимите зони в различни части на град София. Резултатите показват че в централните райони като например Руски паметник, площад "Македония", около църквата "Света Неделя", Лъвов мост, както и в Зона Б-5 и Б-3 и други температурите на земната повърхност показват около 3 до 6 градуса по-високи в сравнение с зелените и периферни квартали като "Бояна", "Драгалевци" и "Симеоново" и в северните части "Надежда" и "Бенковски", обясни пред БНР-Радио София Лидия Витанова.

Сред причините за установеното явление са презастрояването, липсата на зелени площи на определени места, асфалтът и бетонът, в комбинация с отделяната топлина от сградите и транспорта. Най-много топлина се натрупва в централни улици с малко зеленина, стари фасади и тесни пространства. Индустриалните зони и моловете с големи бетонни покриви също са сред „горещите точки“.

Разработеният 3D дигитален модел обединява физическата и цифровата реалност като използва данни за сградите и симулирани температури, за да даде реалистична картина на микроклимата и да подпомага по-доброто планиране.

"Моделът позволява също да се използват симулации на сценарии и оценка на бъдещи решения, например да се моделира как засаждането на нови дървета, промяната на настилката или саниране на сгради ще повлияят върху градската температура и енергийно потребление. Освен това мога да се зададат сценарии за транспорт, за замърсяване на въздух или промени в енергийните нужди. Тази виртуална среда позволява на взимащите решения да тестват политики и да избегнат грешки в реални инвестиции, за ефективно управление на ресурсите", допълни експертът климатолог.

Чуйте разговора на Катя Василева.

• Д-р инж. Лидия Витанова е изследовател в GATE институт и част от авторския екип на Климатека. Тя е доктор по климатология и инженер-еколог, активно занимаваща се в сферите на градския климат и топлинните острови, с екология и опазване на околната среда, възобновяема енергия и интелигентни технологии. Завършила е специалност “Екология и опазване на околната среда” в София, специализирала е в Япония.
  Автор е на многобройни международни научни публикации, свързани с градски климат, моделиране и градско планиране. Участвала е като лектор в различни конференции в Европа, Азия и Америка.