Този август беше месец на отпуск не само за институциите и политиците, а като че за пръв път в българската история – и за протестите.
"Самите политици, които се оказаха в средата на тези протести, се опитаха да намерят основание и оправдания за това - защо те не са толкова масови или толкова гневни. Това сякаш стана тенденция в българската политика - търсим обяснение на всичко с красива фраза, която да създава готино усещане и обяснение – коментира пред БНР-Радио София политологът Христо Панчугов. – В края на лятото от едната страна на уравнението има завишено очакване протестът да се върне от почивка. И изведнъж той да намери сили, гняв, достатъчно основание да събере хора, които да поставят началото на поредната промяна в българския политически модел. Но аз съм известен със скептицизма си, когато коментирам подобни явления".
По думите му, българското общество отдавна изпитва много сериозно възмущение от начина, по който функционира съдебната система.
Но няма тяга, която да даде отговор на въпросите как излизаме от тези тенденции.
"Според мен протестите като че ли все повече се сливат и това отново дойде по линия на политическото ръководство, което изведнъж обяви, че темите и причините, поради които трябва да се свали това правителство не са важни. От ПП-ДБ застанаха от същата страна на "Възраждане" в парламента, явно се върви в посока и българското общество да бъде поставено от едната страна. Но аз не съм сигурен, че самите участници в битката за справедливост и промяна на съдебната система биха приели подобно обединение с лека ръка".
Според анализатора, протестите, които имат по-голяма потенциал и възможност да разклатят устоите на това управление и да доведат до промяна, са социалните.
Румен Радев няма възможности за повече мандати като президент, но политическият му лагер има още доста неясни очертания, смята още Панчугов.
"Нужна е фигура, която да може да привлече сериозен брой български избиратели, които иначе са разделени по политически линии. Търси се фигура, която е вдъхновяваща сама по себе си, а не е просто еманацията на една или на друга политическа сила."
Относно изборите за държавен глава, Панчугов описа 2 възможности.
Едната е да видим традиционните политически вражди и лични отношения между политическите партии да доминират за пореден път и така хората, склони да дадат превес на българския национален интерес и запазването на демократичните процеси в страната, да се противопоставят на това, което се случва откъм президентския лагер.
Втората тенденция е да се намери достатъчно авторитетна фигура, която сама по себе си би могла да обедини иначе необединими политически тенденции.
"Необходимо е първо да започне разговора за това - как изглеждат общите политически цели. Второ, все пак да видим човек, който сам по себе си би могъл да наложи подкрепа за себе си. Човек, който първо иска да спечели тази битка, иска да стане президент на България с много ясна политическа идея за себе си и същевременно носи сам по себе си достатъчно авторитет, за да принуди, излъже, изманипулира - нарочно използвам тези силни думи - и убеди всички останали политически формации, че всъщност той е единственият подходящ кандидат, който могат да имат.
Какъв е шансът да се намери такава фигура на мен ми е много трудно да предвидя", допълни политологът.
Чуйте разговора на Лъчезар Христов.
Тайните и любопитните истории на ул. “Хан Крум” започват с кооперация "Царъ Крумъ" от края на 20-те години на миналия век, част от софийския архитектурен модернизъм. Там са снимките на култовия филм "Топло", но парното им е пуснато чак 10 години по-късно. Малко по надолу е домът на учителя по български на княз Фердинанд, Добри Ганчев, чиято книга..
Наричат го "последният бохем на Копривщица" или "Чичо Сашо" от радиоточката на Копривщица. Като художник рисува своите вдъхновителки и неземната хубост на родния град. Четката му е искрена. Подробности от близкия му приятел Дойчо Иванов, уредник в къщата-музей "Димчо Дебелянов". Но и от друг копривщенец, бивш уредник на същата къща-музей Славимир Генчев...
Дора Габе и Елисавета Багряна – явни „врагини“ или тайни приятелки? Сложната конфигурация в любовните истории на Дора Габе и Елисавета Багряна е най-заплетеният многоъгълник в българския литературен живот. Според градските легенди двете поетеси споделят най-малко петима мъже, но сред тях безспорно изпъква проф. Боян Пенев...
Андрей Андров ни представя третия брой на антология "Дъга": "Мога да се похваля, че се усеща заздравяване на комикс-културата в България. Възродихме идеята на комикс-бистро, които се събираха веднъж на месец - рисуване на комикс, лафче. Заехме тази практика, има интерес от млади - от 20, 30, 40-годишни. Имаме разширен редакторски екип, който подреди..
Милен Хальов оставя настрана богатия си арсенал от фантастични герои и създава съвсем истинска и по детски забавна история, вдъхновена от неговия собствен опит като учител. Писателят със змейско въображение ни кани в класната стая на книга първа от новата си шеметна поредица – "Комикс клас" : "Имах строг график, като издам една книга да имам..
През последните месеци над 20 000 граждани се включиха в онлайн кампанията “Символът на квартала” на #soСофия и гласуваха за най-отличителна емблема на 12 столични квартала. Резултатите от гласуването бяха представени на 17.09, празникът на София. Събеседник по темата ни е Симона Василева, част от екипа на платформата #soСофия, от която ще разберем..
В последния ден от седмицата темите от деня в предаването "Форум“ коментира Емил Джасим - учител по история, образователен експерт и анализатор на процесите в обществото ни, който заедно с водещия Лъчезар Христов, обсъди следните теми: Трети ден без кворум в Парламента; Началото на политическия сезон на фона на разнородни протести; Срещата на..