10 личности избират "средната земя" България в документален филм на Йоанна Зъбчева

Капитан, художници, фризьор, търговец на екзотични стоки, грънчари, учен и сценограф – 10 души с различни професии са героите в документалния филм "Средна земя" с режисьор Йоанна Зъбчева и продуцент Ния Павлович.

Първата героиня във филма е "нито японка, нито българка", ама май е по-скоро и двете. Рин Ямамура смята, че кирилицата е прекрасно нещо. Създала е "лична" книга – "Азбука на любовта", но по нея учат буквите, казва с усмивка тя.

Гергана Александрова се зарежда от морето, капитан на яхта и мечтае да обиколи света. 40 дни след раждане на деца отново се е връщала върху вълните. Удовлетворена е, че дава хубави емоции на хората и на себе си.

Момчето с ножиците - Йордан Александров, иска да промени света, създавайки красота (с човешката коса). Казва, че кара хората да се чувстват себе си.

Антоанета и Ивайло Господинови изработват глинени съдове с ръцете си. Смятат, че глината ти прави някакъв вид заземяване. Смятат, ч съчетават занаятчийството с творчеството.

Дорейд Ал Хафид е син на българка и иракчанин. Сбъднал една от мечтите си. По образование е журналист, пътува, но отваря границите и с търговия, с която представя различни култури. Именно той дава заглавието на филма, произнасяйки, че България за него е една средна земя.

Това, което е трудно, е по-интересно, казва Симоне Чивитило. От Италия е, но живее в България над 10 години. Поддържа място за културни събития.

За Зоран Мише графиката е нещо интимно, някаква мистерия и лудост. Щастлив е в ателието си.

Според Христина Проданова да си учен географ, еколог не е просто работа, а начин на живот. Работи с ученици и международни организации, занимаващи се с околната среда.

Станислав Трифонов – Насимо е едно от знаковите имена в българската графити култура. Смята се за философ с четка, търсещ отговори на въпроси.

Героите във филма имат стремежи, мислят и са критични към действителността, но и намират своите мотивации да работят, творят, ценят красивото, променят, вдъхновяват, преминават граници. Всеки от тях споделя своя личен поглед към това какво означава да живееш и твориш в България днес.

"Винаги съм искала да се занимавам с документално кино - повече отколкото с игрално и когато постъпих в НАТФИЗ бях с ясната идея че искам да се занимавам в тази сфера – разказа предБНР-Радио София продуцентът на лентата Ния Павлович. – С колегите преди две години кандидатствахме по проект на Национален фонд "Култура". Бяхме решили да създадем някаква история, която да бъде интересна на нашето общество, да направим документален филм на социална тематика. Бяхме решили, че ни трябват хора от различни сфери.

Първо заснехме Зоран, който преподава и предава занаят. Имахме повече герои, но заради времето на филма подбрахме 10. Искахме да разберем и това – какво ги дърпа тук, в България, и защо искат да останат тук и се борят да останат тук."